Манфред: Разлика между версии

Манфред ([[1232]], Веноза, [[Италия]]- [[26]] [[февруари]] [[1266]], Сицилия, [[Италия]]) е [[Сицилианско кралство|крал на Сицилия]] от [[1258]] до [[1266]]. Извънбрачен син на император [[Фридрих II Хохенщауфен]] и графиня [[Бианка Ланчия]].

Въпреки че бракът му с Бианка не е признат за „каноничен” от църквата, Фридрих II изглежда е приемал Манфред като свой легитимен син и в завещанието си го определя за принц на Таранто и представител на полу-брат си [[Конрад IV]] в Италия. Манфред, който в първата част от живота си носи името на майка си, учи в [[Париж]] и [[Болоня]] и споделя с баща си любовта към поезията и науката.

Когато баща му умира през 1250 година, Манфред, тогава едва на 18, лоялно и убедително оправдава доверието на императора. Управлението на младия благородник започва с вълнения, основно заради въстанията, подбудени от германофобския папа [[Инокентий IV]]. Те обаче се оказват неуспешни и скоро, благодарение на ефективните си действия, Манфред установява контрол върху повечето въстанически градове, с изключение на [[Неапол]]. След пристигането на полу-брат му – немския император Конрад IV в южна Италия през 1252 и особено след падането на Неапол в имперски ръце през октомври 1253, авторитета на Манфред трайно се утвърждава сред народа. Въпреки любовта на хората, недоверието към Манфред у Конрад се увеличава дотолкова, че императора започва да отнема [[Феодализъм|феодални владения]] на нелегитимния си брат, ограничавайки влиянието му само до княжество Таранто.

Скоро обаче Манфред получава шанс да върне загубено си влияние, когато през май 1254 император Конрад IV умира от [[малария]]. Манфред, отказал да предаде Сицилия в ръцете на врага си Инокентий IV, приема да стане регент на [[Конрадин]], невръстния син на починалия император. Този ход донася на непризнатия Хохенщауфен отлъчване от църквата, на чиято протекция Конрад IV е доверил сина си, през юли същата година. Усетил силната заплаха пред властта си, Манфред се съгласява да преговаря с Инокентий и през септември двамата сключват договор, по силата на който папата влиза във владение на контининталната провинция [[Пулия|Апулия]].

Мирът се оказва краткотраен и скоро, подтикнат от подозрения, подбудени от поведението на папската свита и окупирането на Кампания от папски войски, Манфред да търси съюз с [[сарацини|сарацините]] в [[Лучера]]. Подпомогнат от арабските сили, той побеждава папската армия край Фоджа на 2 декември 1254, и скоро си връща контрола над териториите в Сицилия и южна Италия. Няколко дни след това, на 7 декември, Инокентий IV умира, а на папския престол сяда наследника му [[Александър IV]]. Въпреки промяната на папите, съветниците на Инокентий продължават да играят ключова роля в решенията на [[Папска държава|Светия престол]], карайки Александър отново да отлъчи Манфред. В същото време Манфред поддържа германофилските [[Гвелфи и гибелини|гибелини]] в провинция [[Тоскана]], основно в град [[Сиена]], като им изпраща немски рицари, които по-късно се превръщат в ключови за победата над [[Гвелфи и гибелини|гвелфска]] [[Флоренция]]. По този начин Манфред печели статуса на покровител на лигата на гибелинските градове. През 1257 Манфред отново разбива папските войски, слагайки край на въстанията в кралството, което затвърждава и стабилизира властта си му в южна Италия и остров Сицилия.През същата година получава титлата „викарий” от Конрадин, чийто представител все още е.

През следващата 1258 година, възползвайки се от неверен слух за смъртта на Конрадин, Манфред е коронован крал на Силиция в катедралата на [[Палермо]] на 10 август. Скоро обаче до новия крал достига вестта, че непълнолетния Конрадин всъщност е жив, но Манфред, подкрепен от народа, отказва да предаде короната на законния ѝ наследник и подчертава пред пратениците на Конрадин необходимостта от силен местен владетел. Папата, за когото алианс със Сарацинитесарацините бил сериозна обида, обявява коронацията на Манфред за нелегитимна. Ненамерил [[анатема|отлъчването]] притеснително, новия крал се фокуриса към разширяване на влиянието си в централна и северна Италия, където лидерът на гибелините Ецелино III да Романо е изчезнал. Манфред успява да назначи викарии в областите Сполето, Марке, Романя, Ломбардия и Тоскана, като в последната е обявен за неин защитник от гражданите на Флоренция. Силата му се увеличила допълнително и от брака на дъщеря му Констанс през 1262 за [[Педро III Арагонски]].

Ужасен от случващото се, новият папа [[Урбан IV]] отлъчва Манфред. Светият престол първо опитва да продаде кралство Сицилия на Ричард, граф на Корнуол, който отказва с думите „Това е все едно да ми кажете – „Ето, подарявам Ви Луната – просто се качете в небето и си я вземете!””. През 1263 обаче папата постига успех съсв същата сделка с [[Карл I Анжуйски|Шарл I, граф на Анжу]], брат на френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]]. Разбирайки за случилото се, Манфред издава [[манифест]], насочен към жителите на [[Рим]], в който защитава правото си на власт над Сицилия.

Армията на Шарл, наброяваща 300,000 души, преминава в Италия в края на 1265, нанасяйки серия от поражения над северните гибелински градове. Коронован е в Рим през 1266 без присъствието на папата. Инвазията на френския благородник в кралство Сицилия, тогава обхващащо територии в южна и централна Италия, започва на 20 януари 1266 и след няколко дребни сражения, Шарл и Манфред се срещат в [[Битка при Беневенто|битката при Беневенто]] на 26 февруари. Армията на Манфред търпи поражение, а самия той, отказвайки да избяга от бойното поле катоза разлика от повечето от благородниците си, предава кралския плащ на свой доверен приятел и се хвърля в атака срещу настъпващите френски войски, в която намира смъртта си. Над тялото му, погребано на бойното поле, била поставена огромна камара камъни, но с намесата на папата останките му са преместени на брега на река Гариляно, извън пределите на Папството и Неапол.

Скоро след смъртта му цялото кралство пада в ръцете на Шарл I, а на север от [[Алпи|Алпите]] последната надежда на династията Хохенщауфен – [[Конрадин]], се готви за поход, който ще се окаже трагична развръзка на половинвековната война между имперската немска династия и Папството.

Жени се два пъти – първо за Беатриче, дъщеря на Амадеус IV, граф на Савоя, а по-късно за [[Елена Дукина|Елена Ангелина Дукина]], дъщеря на [[Михаил II Комнин]], деспот на Епир. От тях има общо шест деца. Сред днешните му наследници са краля на Испания [[Хуан Карлос I]], кралица [[Елизабет II]] и други.

Град Манфредония в днешната провинция Пулия е построен от него между 1256-1263 близо до античния град [[Сипонтум]]. Шарл I Анжуйски се опитва да преименува града „Нов Сипонтум”, но това име не успява да се утвърди и града продължава да носи името на създателя си.

Животът му става сюжет на редица драми, споменат е в „Божествена комедия”,а няколко автора, включително [[лорд Байрон]], кръщават свои герои на негово име.