{{към пояснение|Житие|1 Януари - Обрезание Господне (пояснение)}}
Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово, и послужело не само като <<знак на завета>> между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение (Колос.2:11). Като печат на тази <<знак>> служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като <<баща на вярващите>> (Рим.4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името <<И и с у с>>, наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му Майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици или два гълаба, каквито се полагали за онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле (Лев. 12:8).
Възпоминанието за Господнето обрезание още през IV век било утвърдено като тържествен Господски празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св.Амфилохий Иконийски († 394г.), още през IV век празникът Обрезание Господне бил съединен с чествуването паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски векове. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св.Григорий Нисийски († 394г.), св. Амвросий Медиолански († 397г.) и др. От V век е запазена беседа на Туринския епископ Максим. А Римският папа св.Григорий Велики († 604г.) споменава същия празник в своята книга за годишния кръг. През VIII век църковният песнописец Стефан Савит († 794г.) написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в нашето православно богослужение на този ден.
