'''Карло Гоци''' ({{lang-it|Carlo Gozzi}}) е прочут италиански [[сатира|сатирик]], [[поет]] и [[драматург]] от XVIII-ти[[18 век]]. Краен [[консерватор]]. Остро осмува пороците на италианската [[аристокрация]]. Създател е на нов [[жанр]] - театрална приказка ([[фиаба]]). [[Автор]] е на [[пиеса|пиеси]], които използват [[фолклор]]ни елементи със сюжет и на принципите на [[комедия дел арте]] с персонажи с маски. Служи си с контрасни средства - светлини и сенки, възвишен патос и битова буфонада. Брат е на писателя [[Гаспаро Гоци]]. Много от неговите произведения се играят и до днес (включително на [[български]]): „[[Кралят„Кралят елен]]“" - [[1762]] г., „[[Любовта„Любовта към трите портокала]]“портокала“, „[[Турандот]], китайската принцеса“ - [[1761]] г.(известна в [[опера|оперната]] версия на [[Джакомо Пучини|Пучини]]), „[[Красива„Красива птичка с цвят зелен]]“зелен“, "Гарванът" - [[1762]] г. Пише и своя [[автобиография]] "Безполезни мемоари" - [[1797]] - [[1798]] г.,
През [[1792]] г. публикува събраните си съчинения в 10 тома във [[Венеция]].
