Десант при Галац: Разлика между версии

 

 

В началото на м. [[юни]] [[1877]] г. османските сили в района [[Галац]] - [[Браила]] / ок. 4 000 войника / са съсредоточени в гр. [[Мачин]] и на полуостров [[Буджак]]. Десанта е извършен от 69-и Рязански Пехотен [[полк]] и 70-и Рижки Пехотен полк / командващ [[генерал-майор]] Жуков / от Долнодунавския руски отряд / [[генерал-лейтенант]] [[Аполон Цимерман]]. На 10 / 22 юни първият ешалон / 10 [[рота|роти]] и 4 [[оръдие|оръдия]] дебаркира в североизточния край на п-в Буджак. Първи слизат на българската земя войните с командири [[поручик]] Еленер, подпоручик Висилев, прапоршик Сашков и прапоршик Пагожев-Отрашкевич. Османските сили заемат командните височини , получават подкрепление от 3 000 войника, 400 черкези и 2 оръдия. Предпримат две безуспешни контраатаки срежу руските флангове. Отбита е и трета срещу центъра. След нова руска атака отстъпват към гр. Мачин. Създадено е сигурно предмостие, което е разширено от района на десанта до гр. Браила. Инженерните части / генерал-майор [[Александър Деп]] / незабавно построяват понтонен мост при гр. Браила - с. Гичет, по който са прехвърлени на българския бряг силите на Долнодунавския руски отряд. Руски загуби 139 убити и ранени. Загубите на противника са неизвестни.

Успехът на десанта позволява да се премине към настъпателни действия за освобождаването на [[Добруджа]]. Изиграва роля на допълваща операция, осигуряваща успеха на главния десант на Действуващата Руска армия при гр. [[Зимнич]] - гр. [[Свищов]].