Бата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Georgi dim (беседа | приноси) |
|||
Ред 15:
== География ==
== История =='''Получер текст'''Формирането на селището е станало в края на 19 век от придошлите потомсвени българи от Източна Тракия,от Хухла,Бунархисар,Дерекьой,Чекмедже,Пишманкьой и др.По късно се заселват жители от селища в Източна Стара планина. В последно време се заселват роми от околните села.
До [[1934]] година името на селото е '''Батаджик'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година седем души от Батаджик са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.</ref>
Кметството се помещава в масивна сграда построена през 1936год.Първият кмет в селото е бил Тодор Фъндъков.Назначен през 1889.По важни събития в историята на селото са:1.Свързването на село Бата с шосе до с.Медово 9км 1938г. не на под ръководството на кметовете Зафир Георгиев Димитър Самуров и Атанас Пенчев. 2.Асфалтиране на площада и селските улици при кметовете ЙорданкаДимитрова,Аксандър Петков и Георги Неделчев.3.Радиофициране на селото 1951г.4.Създаване на първия телефонен пост в селото 1932 г. с телефонист Александър Петков от гред Преслав.5. През 1963 г.при кмет Стойчо Иванов и финансов изпълнител Христо Ангелов са построени: паментик на загиналите в Отечествената война 1944/1945 г.; сградата на пощата, стадиона и надстройка на училищната сград с.Бата.6. 1945 г. е електрифицирано селото.7. Водоснабдяване на селото отначало от полуминералната вода "Лъджата", а днес от река Камчия, при кметовете Георги Аянов, Стамат Иванов, Петко Димитров.
Храм-паметникът "Света Тройца" в с. Бата е строен от габровски майстори през 1907-1909 г. Средствата за строежа на църквата са събрани от населението. Първият свещенник е Георги Сяров. Дълги години е бил свещенник Иван Флоров - руснак.
Рожденната дата на училището в с. Бата е 1889/90 година. Нова сграда се построява през 1922 г. и се открива първият прогимназиален клас. Според преданията първият учител е бил Димитър П. Грънчаров от гр.Казанлък.
През 1966/67 год. се извършва надстройка на училищната сграда, при кмет Стойчо Иванов, финансов изпълнител Христо Ангелов и директор на училището Денка Момчева.
На 30.04.1890 г. по инициатива на учителя Илия Маджаров, землемерът Белчо Йовчев и учителят-кмет Андрея Стоянов се провежда голям събор в селото, на който пощенския слежител в гр.Поморие - великият поет Пейо Яворов произнася пламенно слово и се приема резолюция за премахване на жестокия данък десятък.
В оосновно училище "Христо "ботев", за периода 1922-2009 г.са завършили основно образование над 2600 младежи и девойки и са продължили образованието си и са се квалифицирали като:учители - над 47; юристи - 3; инженери - над 25; архитекти - 2; строителни техници-9; агрономи и зоотехници - 10; летци - 4; хуманни лекари -2; ветеринарни лекари - 2; акушерки - 2; фелдшери -5; медицински сестри -7; аптекари -5; икономисти - 13;журналисти -2; афицери -20; директори на окръжни предприятия-7.Звънче". В селото е създадена учебно-производствено предприятие "Труд" през 1973 г. Читалището "Георги Илиев Маджаров" е създадено през 1908 г. с първи председател Георги Куманов. Самодейци - учители и селяни са изнасяли пиесите:"Хан татар", "Калната топка","Албена", "цигани" и др. Здравния дом е построен след 9-ти септември 1944 г.от майстора Георги Киряков. Поминък на населението - земеделие, животновъдство, малко търговия с разкриване на магазини за хранителни стоки, кафенета, работници - помощен персонал на Слънчев бряг и работници в строителството. Земеделието и животновъдството се организира от кооперацията с председател Димитър Белчев.
== Редовни събития ==
| |||