Фюзелаж: Разлика между версии

Фюзелажът, като конструкция, е характерен за стандартната конструктивна самолетна схема- — тяло на самолета, двигатели, криле, оперение и шаси. В самолети от типа „летящо крило“ конструкцията на фюзелажа е част от удебелението на крилото. Като основна конструкция в летателния апарат, фюзелажът трябва да обезпечи в силово отношение всички други елементи на самолета в процеса на експлоатация при нормален полет и при екстремни натоварвания. Тези високи изисквания трябва да се обезпечават при противоречащи си условия с минимална маса на фюзелажа. Освен изискванията за надеждно закрепване и съгласуване на силовите схеми на фюзелажа със силовите схеми на присъединените елементи от самолета, към този конструктивен елемент се предявяват и специални изисквания за разположението на оборудването, товарите и горивото, така че по време на полет да не се променя съществено ценровката на самолета. Последното обезпечава висока стабилност на характеристиките за устойчивост и управляемост на самолета. Конструкцията трябва да позволява достъп до инсталациите за оглед и ремонт, да обезпечава удобства на пътниците и екипажа, да се обслужва лесно с товарене и разтоварване и да осигурява възможност за бързо напускане при аварийна ситуация.

Фермената конструкция на фюзелажа ({{lang-en|box truss}}), представлява пространствена греда, добре позната като структура и проектиране с оразмеряване на натоварванията и опасните сечения. Затова с такава пространствена кутия от надлъжни и напречни греди, стабилизирани с кабелни обтяжки (при самолета [[Блерио XI]] от струни за пиано), е започнало строенето на самолети. Такава фермена конструкция е използвана до средата на 1930-те години, използва се и до сега за евтини самолетни конструкции и в любителското самолетостроене. Основни строителни материали са дърво и шперплат. В съвременните конструкции се използват метални тръби – заварени или скрепени с нитови връзки. Обшивката на такива фюзелажи основно е от плат, шперплат или тънки алуминиеви листа в някои зони на тялото.

Конструкцията на фюзелаж тип монокок ({{lang-en|monocoque}} {{lang-ru|балочно-обшивочный}}), представлява тръба със слоеста структура с обтекаема форма на пресечен конус. Произвежда се чрез огъване и лепене на листов материал (шперплат) върху форма. Първият самолет с подобна конструкция придобил световна известност е ''Депердюсан Монокок'' (Deperdussin Monocoque) на френския конструктор Депердюсан. В самолета са вложени нови идеи и едната от тях е фюзелажът ''монокок''. Направен е като тръба от слоеве 4 mm шперплат с обтекаема овална форма. С този самолет през 1913 година се поставя рекорд на скорост от 200 km/h, надминат едва 10 години по-късно, и се спечелва първото място в надпреварата на хидроплани за купа Шнайдер. С тяло от този тип транспортният самолет ''Локхийд Вега 5в'', (Lockheed Vega 5b), друг шампион, също поставя рекорди. От втората половина на ХХ век за изготвянето на подобни фюзелажи се използват нови материали. Технологията на напластяване върху една изработена форма се прилага с плат от фибростъкло и полиестерна или епоксидна смола. Това позволява да се постигне с голяма точност желаната форма. Този материал и типа фюзелаж се използва при направата на леки и свърхлеки самолети, поради достъпната цена.