|
[[Категория:Анатомия на растенията]]пчелите събират прашец
{{ботаника-мъниче}}
ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ, ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ И ЗДРАВЕ
Начин на съхраняване и употреба на пчелния прашец /полен/.
Съхраняването на пчелния прашец /полен/ за по-продължително време трябва да бъде на тъмно, студено и сухо място. Най-добре това става в хладилник. Прашецът /поленът/ трябва да бъде в стъклен или пластмасов съд с плътно затваряща се капачка.
Има различни описани начини на употреба. Най-добре е вечер 1 чаена лъжичка прашец /полен/ да се разбърка в половин-една кафена чашка кисело мляко. Добре е към млякото да се добави и 1 чаена лъжичка нектарен пчелен мед. Чашката с млякото и прашецът се оставят в хладилник. Сутринта сместта се разбърква и се приема на гладно /20-30 мин. преди храна/. Тази доза се приема с профилактична цел веднъж дневно. При необходимост от по-интензивно въздействие е необходимо дозата да се увеличи до 2 - 3 пъти дневно.
Друг добър начин на употреба е чрез разтваряне на прашеца в мед. За целта от буркан с 1 кг. мед се изважда известно количество мед, така че да се освободи място. Към остатъка се добавят 100 гр. пчелен прашец. Разбърква се и бурканът се допълва с мед. Разбърква се отново. Необходими са около 7-10 дни медът да проникне в прашецовите зърна и да ги направи меки и разтворими. Добре е сместта да се разбърква ежедневно 1 - 2 пъти. Приема се 3 пъти дневно по 1 чаена - 1 супена лъжичка преди храна.
Курсът, който трябва човек да провежда, за да има ефект е 2 - 3 месеца. Наскоро имах среща с баща на момче, което учи в гимназия. Той сподели, че всичките му съученици преболедували от нещо грипоподобно, а синът му - не. Бащата беше твърдо убеден, че това е в резултат на редовния прием на пчелен прашец по 1 чаена лъжичка дневно. Това е особено важно през есенно-зимния период.
Не се препоръчва начукване, смилане с мелачки и миксери, разтваряне на прашеца във вода. Това води до намаляване на силата на въздействие на продукта поради окисляване на част от съставките му.
Как изглежда пчелният прашец /полен/
Моля за извинение посветените, но практиката показва, че много хора не знаят изобщо за какво става въпрос. Дори си спомням следния комичен случай: На базар в Дома на техниката в Пловдив към масата, където сме изложили пчелни продукти - мед, прополис, прашец, приближават двама мъже - един по-възрастен и друг - по-млад. Започвам веднага да обяснявам колко са полезни тези продукти и защо, при което възрастният ме спира с думите - Не ни обяснявай много, много. Ние сме колеги. Нашите пчели ....." И след обичайния в подобни случаи разговор за времето, за пашата, за цените на меда възрастният мъж опипвайки с ръка целофаново пакетче с прашец някак между другото пита, "А това какво е?".
Пак в Пловдив, на традиционния пчеларски базар пред Централна поща бях поставил рекламна листовка за качествата, състава, ползата, начина на приложение на пчелното млечице. Брошурата беше разположена на масата, а пакетчетата с прашец и шишенцата с прополиса бяха до нея. Млечице естествено нямаше, защото времето беше слънчево и топло, а неговото място за съхранение е фризерът при минус 16 градуса. Десетки хора ме питаха, сочейки с пръст прашеца или прополиса - "Това млечице ли е?".
Тогава и при други подобни случаи обещавах, че ще публикувам снимки на прашец. И ето резултата. Снимките са от личната ни семейна колекция.
По време на цъфтеж пчела събирачка лети към цветовете, привлечена от аромата на нектара.
По време на събиране на цветния прашец /полен/ пчелата осъществява абсолютно необходимото за живота на земята опрашване на растенията
Пчелите събират цветния прашец /полен/ от много и различни растения. Това са мъжките семенни клетки на растенията.
След като е събрала цветен прашец /полен/ колкото може да носи на задните си крака, пчелата отлита към кошера. Прашецът вече е претърпял обработка. По време на събирането слюнчените жлези на пчелата отделят вещества, които спомагат залепянето на прашеца и формирането на прашецовите зърна. Ферментите от слюнката на пчелата са започнали да действат върху състава на прашеца. Тази преработка е една от причините поради която понятията цветен прашец /полен/ и пчелен прашец /полен/ не са тъждествени, както по състав, така и по характера на въздействието си върху организма на хората и животните.
Много цветове, много цветен прашец /полен/, много пчели, голямо плодородие
Често на входа на кошерите се чака ред за влизане. Добре се виждат прашецовите зърна закрепени по краката на пчелите.
Когато приносът на цветен прашец /полен/ е обилен част от него може да падне на прилетната дъска и дори извън нея. Това е най-често резултат на препълнени чекмедженца за пчелен прашец.
Така изглежда прашецът непосредствено след събирането му - като разноцветни оризови зрънца, защото е събиран от различни растения.
Пчелният прашец /полен/ се съхранява на сухо, тъмно и студено място - в добре затворени полиетиленови пликове, стъклени буркани с плътни херметично затворени метални винтови капачки, или се консервира чрез разтваряне в мед. На снимката прашец, насипан върху течен пчелен мед. Преди консумация трябва да се разбърква до получаване на сравнително хомогенна маса.
******************************************************************************************************************
Д-р Мирослав БАЛЧЕВ
Важна забележка!
В целия документ по-долу, където се срещат изолирано думите мед и прашец става въпрос за пчелен мед и пчелен прашец.
С изключение на пчелната отрова, приложението на която изисква строга дозировка и правила, останалите пчелни продукти са лишени от токсичност, от странични ефекти, противопоказания и несъвместимост с други препарати. Като единствено противопоказание за употребата им може да се посочи алергията към тях и захарния диабет. Последното противопоказание не е абсолютно.
Цветният прашец се нарича още полен. Думата произлиза от гръцката дума "пале", което означава и цветен и пчелен прашец. Поради тази причина и науката, която се занимава с изучаването на прашеца се нарича палинология, а алергичните заболявания, предизвикани от прашеца на растенията – полинози. Цветният прашец представлява овални образувания с размер от 20 до 40 микрона, които се съдържат в прашецовите торбички на цветните растения. Това са мъжките полови клетки на висшите растения. Пчелният прашец представлява събран от пчелите цветен прашец /полен/. Употребата на пчелен прашец се препоръчва в Библията, Корана, Талмуд, от древните египтяни и китайци.
Пчелите използват цветния прашец /полен/ за храна. Те го събират от растенията, като го транспортират, прикрепен под формата на малки, колкото оризови, зрънца на задните си крачета. При събирането на прашеца той полепва по микровласинките, които покриват тялото на пчелата и така се осъществява опрашването на растенията при което многократно се повишава тяхната продуктивност. Разпространението на прашеца от вятъра е по-слабо ефективно. С предните си крачета, снабдени с четчици, пчелата събира полепналите по главата и антените, а със средните - по гърдичките и тялото й микрозрънца, премесва ги с някои вещества и ензими, отделяни от слюнчените й жлези, както и с нектар, и ги прикрепва към третата двойка крака, които имат специални кошнички за прашец. Така се образуват по две прашецови зрънца, наречени пелети. Големината им е колкото на дребно оризено зърно, а теглото е 7-8 мг. Цветът е разнообразен и зависи от вида на растенията от които е събиран прашеца. Пчелите отнасят прашеца в кошера и го натъпкват в килийките. Една килийка побира около двадесет товара прашец на една пчеличка. С главичките си пчелите натъпкват добре прашеца като по този начин го освобождават от въздуха в него. Килийките се запълват до две трети с прашец и след това пчелите ги заливат до горе с мед. След известно време, в резултат на ферментационни процеси, протичащи в условията на кошера при строго определени температурни условия, прашецът се преобразува в перга. Именно пергата е храна за пилото на пчелите и единствен източник на аминокиселини за тях. Като храна за пчелите, прашецът няма алтернатива или заместител. Интересно е, че в един и същ момент пчелите от различните кошери на един и същ пчелин събират прашец от различни растения. Това явление се нарича флоромиграция и е резултат от дейността на пчелите разузнавачки, които са открили растенията. Пренасочване към друга паша настъпва едва след като се преустанови прашецоотделянето на първата. Едно прашецово зърно се състои от 100 хил. до 5 млн. спори, всяка една от които може да даде живот на ново растение.
| 