Кюстендилски санджак: Разлика между версии

'''Кюстендилският санджак''' е административно-териториална единица в [[Османска империя|Османската империя]], през време на [[Османско владичество в България|османското владичество в България]]. [[Санджак (административна единица)|Санджакът]] е основната административно-териториална единица в Османската империя, съставна част на [[вилает|вилаета]]. От своя страна санджакът се подразделя на по малки единици - [[кааза|каази]], които пък се подразделят на [[нахия|нахии]].

== Граници ==

След завладяването на Балканския полуостров, Кюстендил става административен център на санджак, който е един от най-големите в провинция [[Румелия (област)|Румелия]]. Кюстендилският санджак включва 14 [[кааза|каази]] (околии) : Кюстендилска, [[Радомир]]ска, [[Дупница|Дупнишка]], [[Петрич]]ка, [[Мелник|Мелнишка]], [[Дойран]]ска, [[Тиквеш]]ка, [[Велес|Велешка]], [[Струмица|Струмишка]], [[Радовиш]]ка, [[Щип]]ска, [[Кратово|Кратовска]], [[Враня (град)|Враняшка]] и [[Крива паланка|Кривопаланска]].

 

== Титулатура ==

Военно-административен управител на санджака е санджак-бей, по-късно [[мютесариф]]. На него са подчинени османските феодали - спахии, държатели на [[тимар|тимари]] и [[зиамет|зиамети]], които в случай на военни походи били длъжни да последват санджак-бея с определено число войници. Функциите на санджак-бея включват и поддържането на реда и безопасността на населението в подчинения му санджак.

== История ==

След смъртта на Константин Драгаш през [[1395]] година, [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]] престава да съществува, но историческите данни говорят, че последен владетел на земите на деспотството е [[Юсуф]] /вероятно доведен син на Константин, или пък приел [[ислям]]а негов роден син с [[християнство|християнско]] [[име]] Стефан, също [[деспот]]/. Вероятно след [[битка при Ангора|поражението при Ангора]], освен останалите християнски държави и владения, така и Велбъждското деспотство се възстановява в старите си граници. През третото десетилетие на [[15 век]], вероятно [[1427]]-[[1428]] година /по други сведения [[есен]]та на [[1431]] година/ османските войски предвождани от [[бейлербей|бейлербея]] на [[Румелия]] [[Турхан паша]] превземат княжеската столица и сриват крепостните стени. Османците запазват административно територията на бившето деспотство, като образуват на негово място Кюстендилския санджак.

 

Християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр.[[Кония]], Мала Азия. Името Велбъжд се заменя с Константин-илли (Константинова земя), което преминава в Кюстендил.

Завладяването на Кюстендил от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик. На два пъти градът вижда християнски войски. През март 1690 г. австрийският воначалник Антонио Валерио Жич с войскови отряд от 2000 пехотинци и 100 конници прониква в района, разбива турците и превзема града. 46 години по късно - през 1737 г. друг австрийски отряд от 100 конници прониква до близкото кюстендилско село Перивол (сега [[Драговищица]]), разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.

 

 

== Литература ==

* [[Йордан Иванов| Иванов, Йордан]]. Северна Македония. Исторически издирвания, София, 1906 г., с.148-219;

* Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г;