Борис Георгиев (художник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Grammar: 21;
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Борис Георгиев''' ([[1 ноември]] [[1888]] г1888г. - [[9 април]] [[1962]] г.) е български [[художник]], роден във [[Варна]]. Един от най-известните варненски художници по цял свят. Пътешества из страни като [[Индия]], [[Бразилия]], [[Италия]] и др. Следва [[живопис]] в Художествено училище, принадлежащо на Дружество за поощряване на изкуствата в [[Санкт Петербург]], ръководено от известния [[руски]] художник[[НиколайхудожникНиколай Рьорих]]. През 1909 г. изучава Живопис в град [[Мюнхен]], [[Германия]], под ръководството на майстори като Анжело Як и Петер фон Холм. Установява се да живее в [[Италия]], където създава едни от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница из пътуванията му по света е сестра му Катерина. Тя умира млада, но той често я рисува на платната си често като ефирна сянка.
 
През 1922 г. се завръща в България, където се среща с [[духовния учител Петър Дънов]]. Потрета, който тойБ. Георгиев прави на ''Учителя'' е запазен.
През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във [[Варна]], в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем (сега-Археологически музей). Участва в множество международни изложби във [[Венеция]] през периода от 1928 г. - 1942 г.
 
Отново се завръща в [[Италия]], за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството.
При посещение в [[Берлин]], през 1928г, Борис Георгиев се среща с великия учен [[Алберт Айнщайн]], и се поражда здраво приятелство меджумежду двамата. По-късно, в галерията Шулте,(също в Берлин) е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. ГеоргиевХудожникът прави потретпортрет на известния учен и му го подарява лично, от койтоа Айнщайн е възхитен.
 
През 1931 г. заминава за [[Индия]], където го очакват нови срещи и запознанства със световноизвестни личности като [[Махатма Ганди]], [[Рабиндранат Тагор]], (от който е поканен лично), [[Джавахарлал Неру]], Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из [[Хималаи]]теХималаите, където се среща със своя духовен учител - [[Николай Рьорих]]. ТукБ. тойГеоргиев създава поредица пейзажи, потрети и фигурнифигурални композиции, вдъхновени от Индуските легенди и [[Мистицизъм|мистицизма]] на културно-религиозното богатство на [[Индия]].
 
През 1936 г. се завръща в България. Следва отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия, където прекарва четири години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Борис Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.
 
За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си "''Boris Georgiev di Varna''". Дори когато умира през 1962 г. в Рим, на надгробната му плоча в Рим е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. с решение на Градския съвет на Варна, Художествената галерия е преименувана на Борис Георгив. На входа е поставена голяма месингова скулптура на Борис Георгиевхтдожника, изработена от варненския скулптор Кирил Янев.
 
Носител на голямата награда "Короната на Италия" за цялостното си творчество.