Борисова градина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ {{Паркове в София}} |
имена, история на терена, шопи |
||
Ред 1:
[[Image:Borisova garden E3.jpg|right|thumb|300px|Алея в Борисовата градина]]
'''Борисовата градина''' е най-големият [[парк]] в рамките на [[град]] [[София]]. В него има множество [[детска площадка|детски площадки]], [[алея|алеи]], [[пейка|пейки]], [[езеро|езерца]].
Борисовата градина е разположена в централната част от [[столицата]].
В Борисовата градина се намират стадионите [[Национален стадион „Васил Левски“|Васил Левски]] и [[стадион Българска армия|Българска армия]], както и най-големия плаж в [[София]] — '''Мария Луиза'''.
До 1885 г. паркът се нарича Пепиниера(та) (Разсадник), популярна и като Цариградската градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е именувана „Княз-Борисова градина“<ref name="tema">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=131&aid=3477 |заглавие=Приказка наопаки |достъп_дата=2010-02-15 |фамилно_име=Ценкова |първо_име=Искра |издател=сп. „Тема“}}</ref>.
По времето на тоталитарния режим (1944 - 1989 г.) името е сменено на „Парка на свободата“, а след демократизирането на страната паркът отново е преименуван на [[Борис III]].
Борисовата градина е най-старият голям парк в [[София]]. Създаването ѝможе да се счита за най-значителното събитие през годините след Освобождението на [[България]] в областта на градинската дейност.
== История ==
[[Image:Borisova-garden-lily-lake.JPG|дясно|thumb|300px|Езерото с лилиите]]
До [[Освобождение на България|Освобождението]] теренът съставлявал турски военен полигон. През 1879 значителна част от него е отредена за турско гробище с общинско разпореждане. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата - кални улици и газени фенери.<ref name="tema" />
Борисовата градина е най-старият голям парк в [[София]]. Най-значителното събитие през годините след Освобождението на [[България]] в областта на градинската дейност определено може да се счита създаването на сегашната Княз-Борисова градина. През [[1882]] г. енергичният столичен кмет [[Иван Хаджиенов]] (1.Х. [[1881]] - 29.IV [[1883]]) довежда от [[Букурещ]] швейцарския градинар [[Даниел Неф]]. Според плановете на кмета първоначално е било необходимо да се създаде един голям разсадник (Пепиниера), в който да се произвеждат необходимите дървета, храсти и цветя за бъдещата градина. Посадъчен материал е бил необходим и за създадените вече обществени градини, както и за улични насаждения.▼
▲
През пролетта на [[1882]] г. [[Даниел Неф]] изработва първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене. През [[1884]] г. Неф започва изграждането на градината. Първоначално са били засадени акациеви дървета, оформени са лехи с цветя, малко езеро и всичко е било оградено с жив плет от дъб и глог.
Разсадната градина под грижите на швейцарския градинар започнала да произвежда фиданки, които, освен че задоволявали обществените и дворцовите градини, се предлагали и за
През [[1885]] г. Пепиниерата вече е оформена като градина, а през [[1886]] г. е имала площ от 30 ha с четири основни алеи в границите на [[Цариградско шосе]], [[Перловска река]], старите турски гробища и жилището на Неф.
Line 18 ⟶ 25:
До края на същата година градината е разширена и достига до Детското игрище.
Освен по протежение на [[Цариградско шосе]] градината се разширява и в югозападна посока до мястото на старото игрище „[[Левски]]
Коренна промяна в растителния състав на градините и уличните насаждения в столицата се извършва през [[1888]] г., когато по препоръка на [[княз Фердинанд]] повечето от акациевите дървета трябва да се заменят с горски дъб, явор, ясен, бреза и др. Първите няколко десетки дъба са пренесени от гората в [[Лозенец]]. В следващите 3-4 години масово се засаждат широколистни дървесни видове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора. Към [[1890]] г. от [[Рила]] планина са донесени и значителни количества иглолистни дървесни видове - черен бор и смърч.
Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.
През [[1903]] г. в престрелка между [[Слатина|слатинските]] [[шоп]]и и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасищата им да бъдат преустроени в парк<ref name="tema" />.
През [[1906]] г. за управител на градските градини и паркове в [[София]] е назначен елзасецът Йосиф Фрай. Той я преустройва въз основа на изработения от него втори план, доразвиващ идеята на Д. Неф. В изпълнението на този план Фрай засажда двете главни алеи в долната част на градината - липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи - от Детското игрище до Рибното езеро. По това време се изгражда и Народната чешма, по късно облицована с бигор и наречена "Бигоровата чешма".
И докато [[Даниел Неф]] изразявал определено предпочитанията си към акациите, то Фрай бил изключителен любител на цветята. Той създал „Розариума" на мястото на премахнатите селскостопански сгради, както и многобройните цветарници и парници, отговарящи на съвременните изисквания. Негова е и идеята за фонтана и балюстрадите на Рибното езеро.
През времето на Фрай градината получава и ново териториално разширение на юг от дъбовата гора до бул. „Княз Симеон Търновски" (сега бул. "Др. Цанков"). На различни места в градината се засаждат много борове и смърчови култури и постепенно овощните насаждения се заместват с декоративни дървесни и храстови видове.
През своята дългогодишна дейност като общински градинар Йосиф Фрай превръща тогавашната градина „Княз Борис Търновски" в разкошен парк, който по красота и простор е съперничел на дворцовите паркове в [[Евксиноград]] и [[Враня]].
В началото на XX век е създадено езерото [[Ариана]]. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градския елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки<ref name="tema" />.
От [[1934]] г. за управител на службата „Градини и паркове" в [[София]] е назначен българският специалист - градинар Георги Духтев. Благодарение на него и на тогавашния кмет на града инж. Иван Иванов в парковото дело на столицата настъпва подем. Това се отразява главно в доразвитието и благоустройството на Княз-Борисовата градина. Така през пролетта на [[1934]] г. старият розариум се разширява и достига площ от 0,7 ha. Г. Духтев засажда около 1400 нови облагородени сортове рози.
Line 35 ⟶ 48:
Към [[1942]] г. Борисовата градина заема площ от 90,5 ha, от които 68,66 ha - благоустроени и 4,4 неблагоустроени. Останалите 17,35 ha са застроени територии и се заемат от Лятната къпалия, Университетската астрономическа обсерватория, Училището на открито, Голямото езеро, игрищата „Юнак", „[[Левски]]", Тенисклуба, АЦ 23, Дипломатическия тенискорт, Колодрума и Токоизправителната станция „Юнак".
По-късно в Парка на свободата са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници<ref name="tema" />.
В развитието на Княз-Борисовата градина се очертават три качествено различни етапа, свързани с тримата автори - [[Даниел Неф]] (1882-1900), Йосиф Фрай (1906-1934) и Георги Духтев (1934-1944).
Line 41 ⟶ 56:
При проектиране на последната реконструкция на Борисовата градина през [[1986]] г. (колектив с ръководител инж. Георги Радославов) се установиха, а по късно и доказаха зависимости в композициите на авторите на градината, базирани на модулна система, която покрива цялата представителна част на градината хоризонтално и вертикално. Установява се, че Княз-Борисовата градина е планирана и в голямата си част реализирана по схеми, заимствани от образци на австро-германския парков барок. Яснотата на нейната композиция, съвършенството на пропорциите на пространствата, прецизно избраният и композиран растителен материал я правят образец и паметник на българското градинско и парково изкуство, обявен през [[1986]] г.
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
| |||