Кюстендилска акция на ВМРО: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
След [[Нишка спогодба|Нишката спогодба]] от [[23 март]] [[1923]] година , в страната са организирани специални земеделски отряди за терор срещу ВМРО и преследване на водачите му [[Тодор Александров]], [[Александър Протогеров]] и [[Александър Чаулев]], както и на пунктовите войводи на организацията.
На 17 ноември 1922 в Кюстендил е убит от [[Македонска федеративна организация|федералисти]] Велин Алайков, деец на ВМРО. Това предизвиква ВМРО да вземе мерки за прочистване на града. ▼
▲На 17 ноември 1922 в Кюстендил е убит от [[Македонска федеративна организация|федералисти]] [[Велин Алайков]], деец на ВМРО. Това предизвиква ВМРО да вземе мерки за прочистване на града.
На 4 декември 1922 г. чети на [[ВМРО]] начело с [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]], [[Иван Бърльо]] и [[Мите Опилски]] и селските милиции и чети на ВМРО от околиите на [[Царево село]], [[Кратово]], [[Виница]] и [[Кочани]] превземат Кюстендил, но армията не се намесва. Четниците залавят и наказват няколко души от земеделската шайка която тероризира града Военният министър Коста Томов начело на въоръжен отряд след преговори с войводите възстановява контрола над града. На 6 декември в целия Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 г.▼
▲На 4 декември 1922 г. чети на [[ВМРО]] начело с [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]], [[Иван Бърльо]] и [[Мите Опилски]] и селските милиции и чети на ВМРО от околиите на [[Царево село]], [[Кратово]], [[Виница]] и [[Кочани]] превземат Кюстендил, но армията не се намесва. Четниците залавят и наказват няколко души от земеделската шайка която тероризира
Военният министър Коста Томов начело на въоръжен отряд след преговори с войводите възстановява контрола над града. На 6 декември в целия Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 г.
На 6 декември на централния площад в Кюстендил Панчо Михайлов изнася пламенна реч, която завършва така:
| |||