Винителен падеж: Разлика между версии

м
м (Робот Добавяне: io:Akuzativo)
В съвременния [[български език]] са останали форми за винителен падеж само при личните местоимения: ''него го'', ''нея я'', ''тях ги''. Употребата на тези падежни форми се обуславя от синтактичната служба на съответното местоимение в изречението: ''Викат ме'' (пряко допълнение).
 
При [[членуване (граматика)|членуваните]] [[съществително име|съществителни]] и [[прилагателно име|прилагателни]] от [[мъжки род]] [[единствено число]] в книжовния български език се поддържа изкуствена разлика между [[именителен падеж|именителен]] и винителен падеж, която според някои български [[езикознание|езиковеди]] е „измислица на граматиците” ([[Стефан Младенов]] ''История на българския език'', С. 1979, стр. 250), защото в съвременните диалекти такова разграничение не съществува). В някои североизточни български говори при съществителните имена от [[женски род]] формите за винителен падеж са заменили тези за именителен, напр. ''душътъ (<душѫ тѫ) ми излезе''
 
==Използвана литература==