Кюстендилска акция на ВМРО: Разлика между версии

'''Кюстендилската акция на ВМРО''' е извършенаокупиране на град [[Кюстендил]] от въоръжени чети на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]], в [[Кюстендил]]извършено на 4 - 5 декември 1922 година.

След проведените парламентарни избори на [[21 май]] [[1920]] [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] съставя [[Правителство на България (40)|самостоятелно правителство]]. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след [[Участие на България в Първата световна война,|Първата световна война]] чрез активно участие в дейността на [[Общество на народите|Обществото на народите]] и установяване на приятелски отношения с [[Югославия]]. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално [[предателство]]. От своя страна земеделскотоЗемеделското правителство започва преследване на ВМРО, на неговите водачи [[Тодор Александров]], [[Александър Протогеров]] и [[Петър Чаулев]], както и на пунктовите войводи и дейци на организацията.

На 17 ноември 1922 в Кюстендил е убит от член на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] българският революционер и деец на ВМРО [[Велин Алайков]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С.София, 2001, стр. 5.</ref>. Това предизвиква ВМРО да вземе мерки за прочистване на града от федералистите и враждебно настроените земеделци <ref>[http://vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=80 Биографични данни от библиотека на ВМРО-София]</ref>.

На 4 декември 1922 г. чети на [[ВМРО]] начело с [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]], [[Иван Бърльо]] и [[Мите Опилски]] и селските милиции и чети на ВМРО от околиите на [[Царево село]], [[Кратово]], [[Виница]] и [[Кочани]] превземат Кюстендил, където са радушно посрещнати от кюстендилското гражданство. Армията не се намесва. Четниците залавят и наказват няколко души, които тероризират града. Четниците устройват свое комендантско управление и разполагат картечници по височините около града.

{{цитат|Аз питам всички Ви: - Защо ни преследвате и коя е нашата вина? Затова ли, че приказваме на вашия кръшен език, че пеем същите песни които и вие пеете, че в жилите ни тече също такава кръв каквато тече и във вашите жили, че сме плът от вашата плът и че сме издънка от общото българско дърво!!! Вам младото поколение отправям следния апел, трябва да изучавате грижливо историята на своето отечество, колкото повече го познавате толкова повече ще го обичате, а ЛЮБОВТАлюбовта дава всичко, тя дава ВЯРАвяра, НАДЕЖДАнадежда и обръща в РАДОСТрадост жертвите! Тя учи на ПОСТОЯНСТВОпостоянство и ВОЛЯволя, предизвиква СЪЕДИНЕНИЕсъединение, подготвя СИЛАсила! }}

Правителството на [[БЗНС]] не взема решителни мерки за овладяване на положението. Изпратеният от него военен министър [[Коста Томов]], се среща с четниците на гарата и започва с тях преговори относно условията за изтеглянето им. В същото време в Кюстендил се стичат въоръжени земеделци от окръга, пристигат и два камиона селяни от Дупнишко, водени от земеделеца [[Радослав Нотев]]. Военният министър не допуска изостряне на обстановката и позволява на четниците да се оттеглят свободно към българо-сръбската граница. На 6 декември в целия Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 година.

* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.17.;