За въртенето на небесните сфери: Разлика между версии

[[Image:De revolutionibus orbium coelestium.jpg|thumb|220px|''Nicolai Copernici Torinensis De Revolutionibus Orbium Coelestium, Libri VI'' (За въртенето на небесните сфери, от [[Николай Коперник]], 6 тома: подвързия на второто издание, 1566).]]

'''„За въртенето на небесните сфери“''' е труд от [[Николай Коперник]], в който той излага своята теория за [[хелиоцентризъм|хелиоцентризма]].

В своя труд [[Коперник]] излага тезата за [[хелиоцентризъм|хелиоцентризма]]. Той предлага модел, в който [[Слънце]]то е в центъра на Вселената[[Вселена]]та, а [[Земя]]та и другите [[планета|планети]] обикалят по концентрични [[кръг]]ови [[орбита|орбити]] около него. По-късно този модел се усъвършенства от [[Йоханес Кеплер]], който открива, че планетите се движат по [[елипса|елипси]], и [[Исак Нютон]], който доказва трите [[Законизакони на Кеплер|трите закона]] на Кеплер като [[теорема|теореми]], следващи от неговия [[Гравитация|закон за всемирното притегляне]].

В исторически план хелиоцентричната теория е предложена за пръв път от [[Аристарх Самоски]] през 3 век пр.н.е.<ref>* [[T. L. Heath|Heath, Sir Thomas]]. ''Aristarchus of Samos - The Ancient Copernicus, A history of Greek astronomy to Aristarchus together with Aristarchus' treatise on the sizes and distances of the sun and moon, a new Greek text with translation and notes''. (ISBN 0-486-43886-4)</ref> Има спор дали Коперник е познавал трудовете на Аристарх. Излагайки своята теория, която е била твърде смела за епохата си, Коперник е представил тезата си като математически трик, който значително улеснява пресмятанията на положенията на планетите и обяснява [[Ретроградно движение|ретроградното движение]].

<div class="references-small"><references /></div>