Дума (вестник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Iskanderun (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м препратка
Ред 9:
Макар това да не е едно истинско начало, дефакто в. „Дума“ е продължител на вестниците „Работник“, „Социалист“, „Работнически вестник“, и „[[Работническо дело]]“ (най-масовия по време на социализма вестник). Като такъв приемник в началото „Дума“ се схваща тясно в смисъла си на партиен вестник на [[БСП]] (''подобно на ролята на '''Работническо дело''' спрямо '''[[БКП]]'''''). Днес издателите му твърдят, че вестникът е безпартиен.
 
В-к „Дума“ преживява много перипети на безпаричие, и паузи в издаването. За пръв път спира през 1998 г., когато лидер на БСП е [[Георги Първанов]]. След колапса, вестникът е поет от Димитър Иванов, бивш шеф на отдел в политическата полиция преди промените. След като и той успява да докара вестника до фалит, „Дума“ отново спира за около 3 месеца през 2001. Димитър Иванов и част от стария екип се опитват да правят нов вестник - „Република“, но начинанието им се проваля. „Дума“ е възстановен от Петър Манджуков, близък до Първанов бизнесмен-милионер. Главен редактор на вестника става Вечеслав Тунев - бивш шеф на радиото по времето на [[Жан Виденов]]. След година и половина на поста го сменя [[Евгений Станчев]], бивш главен редактор на в. „Поглед“ - издание на Съюза на българските журналисти. Станчев е главен редактор до юли 2007 г. След него за година и три месеца и.д. главен редактор е Александър Перпелиев, преди това зам. главен редактор на вестника. От началото на септември 2008 г. вестникът е поет от друга фирма, след като Манджуков се отказва от издаването му. Напуска и Перпелиев. От средата на ноември 2008 г. за главен редактор е назначен Ивелин Николов, член на Изпълнителното бюро на БСП до декември 2008 г.
 
Най-силните години на издаване на вестника като тираж и популярност са веднага след [[10 ноември]] [[1989]] г. и свалянето на комунистическия режим (свалянето на [[Тодор Живков]] от власт и т.н.). Тогава Дума излиза начело като глас на новите социалисти (предишни комунисти) и се конкурира с в. „Демокрация“, партийно издание на опозицията - [[СДС]]. С течение на времето популярността на вестника намалява, заедно с утихване на политическите страсти в страната.