Явява се непосредствен ученик на славянския първоучител св. Методий. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че след смъртта на Методий заедно с други негови ученици бил подложен на преследване, продаден от немските духовници във Венеция, но успял да се прехвърли в Цариград и оттам да дойде в България. След окончателното преместване на архиепископията от [[Плиска]] в [[Преслав]], презвитер Константин е поставен за викарен епископ (помощник на архиепископа). Починал е в началото на X в.
Константин Преславски е един от основоположниците на старобългарската химнична поезия. Най-значимото негово произведение е проповеднически сборник"[[Учително евангелие|Учителното евангелие]]", едно от връхните постижения от [[Златен век|Златния век]] на [[българската литература]], написано през 893-894 г.- инеделно тълковно евангелие, състоящо се от 51 беседи, взети от византийски сборник.Учителното Евангелие е снабдено с две предисловия- стихотварно молитва, известна като "[[Азбучна молитва]]" и позаическа част, в която авторът съобщава, че е бил подтикнат от своя труд от Наум.Също и "Църковно сказание", "Историкии"<ref>Авторството на "Историкии" се подлага на съмнение от някои историографи - виж Проданов, Николай. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII-ХХ век, Велико Търново 2006, с. 30-34</ref> и др. части. Съчинението съдържа беседи за различни църковни празници. Въпреки компилативния си характер, Учителното евангелие има голяма стойност като първият систематичен проповеднически труд на славянски език. През 894 съставя първия славянски летописен труд - "Историкии". През 906 г., по нареждане на Симеон, Константин Преславски превежда «Четири слова против арианите» от Атанасий Александрийски. Автор е на църковна служба в чест на св. Методий, в която е показана борбата на неговия учител против триезичната догма. На Константин Преславски се приписва и стихотворението "[[Проглас към Евангелието]]", което по съдържание и композиция е близо до "Азбучната молитва" и в което се отхвърля преклонението пред чуждия език и се ратува за издигане на родната реч като най-значително средство за развитието на българската култура.
Всички съчинения на Константин Преславски са достигнали до нас единствено в преписи, най-ранните от които са от XII и XIII в.
