Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878): Разлика между версии

* Действуващ корпус, командир [[генерал-лейтенант]] [[Василий Хейман]], 52 586 войника и 160 оръдия. Съставен е от : Главни сили, командир, генерал от кавалерията [[Михаил Лорис - Меликов]], 28 434 войника и 92 оръдия; Ахалцински отряд, командир [[генерал-лейтенант]] Фьодор Девел, 13 477 войника и 36 оръдия; Еревански отряд, командир [[генерал-лейтенант]] [[Арзас Тергукасов]], 11 675 войника и 32 оръдия.

От м. септември главното внимание на руското командване е насочено към превземане на ''Авлиар-Аладжакската позиция''. Решаващо значение имат [[битка при Аладжа|вторите боеве за Авлиар-Аладжакската позиция]], които изиграват ролата на прелом в развоя на войната / 1 / 13 - 3 / [[15 октомври]] /. Опита на османските сили да осигурят отбраната на гр. Карс и да атакуват с всичките сили на Анадолската армия гр. Ерзерум е решително пресечен. Войскова група с командир генерал-лейтенант Иван Лазарев започва [[битка за Карс|втората обсада на Карс]]. Главните сили на Действуващия Руски корпус / генерал-лейтенант [[Василий Хейман]] / са насочени от генерал от кавалерията [[Михаил Лорис - Меликов]] към османската отбранителна позиция между ''Пасинската и Ерзерумската долина''. Битката при прохода ''Деве бойня'' довежда до разгром на противниковите сили / 23 октомври / [[4 ноември]] /. Но е пропуснат момента за превземането на гр. Ерзерум в битката на 28 октомври / 9 ноември. Руските части се оттеглят на зимни позиции по планината ''Деве бойня'' и ''Алашкертската долина''. Ношния щурм срещу крепоста Карс завършва с превземането на града и разгром на противниковите сили / 6 / [[18 ноември]] /. На османските сили на Кавказкия фронт е нанесен непоправим удар, последиците от който не могат да се преодолеят до края на войната.