Охридски говор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 3014432 на 77.28.14.80 (б.)
Ред 6:
Охридският говор показва редица сходства с близкостоящите [[стружки говор]] и [[вевчанско-радожденски говор]].<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#ohridsko-struzhki Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 177]</ref>
* Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: ''глàа'' > ''глā'' (глава), ''змѝи'' > ''змӣ'' (змии).
* Преход '''в'''⇒'''й''', когато е пред гласна: ''йàжейъ̀же'' (въже)
* Съчетание ''чер-'': ''чèрен'', ''черèша''.
* Употреба на [[агломератив]]на форма при лични и роднински имена от м. р.: ''Го вѝде СтòйанСтойàна'' (Видя Стоян).
* Окончание ''-ови'', ''-ои'' за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: ''лèбови'', ''лèбои'' (хлябове)
* Глаголно окончание ''-т'' за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ''ѝмат'' (има), ''нòсит'' (носи).
* Суфикс ''-в-'' при глаголи от типа: ''кỳпвит'' (купува), ''кàжвит'' (кажуваказва).
* Времеви конструкции на ''ѝма'' и ''сум'' с [[минало страдателно причастие]]: ''ѝмам пѝшуванопѝсано'' (написал съм), ''сум дòйден'' (дошъл съм)
* Употреба на тройно показателно местоимение: ''той'', ''òвойовой'', ''òнойоной'', както и на тройно членуване (''-от'', ''-ов'', ''-он'').
* Ударение върху третата сричка.
 
Line 22 ⟶ 23:
** Като застъпник на малката носовка, поради историческото смесване на носовките {{кирилица|ѧ}}⇒{{кирилица|ѫ}} и {{кирилица|ѩ}}⇒{{кирилица|ѭ}}: ''йъ̀зик'' (език), ''йъ̀търва'' (етърва)
** Замествайки гласната '''а''' след носова гласна: ''снъ̀га'' (снага), ''мъ̀шчеа'' (мащеха).
* Групата ''ъл'' / ''лъ'' се представя само с ''ол'': ''сòлѕасòлдза'' (сълза), ''жолт'' (жълт)
* Окончания ''-вф'', ''-вмефме'', ''-втефте'' за минало свършено и минало несвършено време: ''рèковрèкоф'', ''рèковмерèкофме'', ''рèковтерèкофте''.
 
== Вижте също ==