Книга на Товита: Разлика между версии

{{обработка|форматиране, енциклопедичен стил, МЕП, категории}}

Товит — неканоническа книга в 14 глави — разкази на "Товит, син Товиилов. . . от Асииловия род, Нефталимово коляно" (1:1) за историята на тяхното семейство, което по време на асирийския плен живяло в Ниневия, написана от него по Божие внушение чрез Божия пратеник Ангел Рафаил (12:20—22).

Историческият Товит, иудеин, отведен в плен в Ниневия, бил придворен доставчик на Салманасар, от което много разбо-гатял и се отдал на щедра благотворителност: гладни хранел, голи обличал, убити сънародници погребвал (1 гл.). От труд прекосилен той ослепял и обеднял. Жена му натяквала: Де останаха добрините ти — никой не те поглежда. В бедата си Товит потърсил с молитва помощ от Бога. В същото време, нейде далеч, в Екбатана Мидийска, Сара Рагуилова молела Бога да я избави от тежка беда — седем пъти се женила и Асмодей умъртвявал женихите още в първата брачна нощ. Бог чул молитвата и на двамата (3 гл.). На смъртно легло Товит праща сина си Товия в Рага Мидийска, при Гаваила, да получи оставени на съхранение при него 10 таланта (4 гл.). Из пътя Товия настига пътник и тръгват заедно. Трябвало да пренощуват край брега на р. Тигър. Тозия слязъл да измие нозете си. Една риба го изплашила, а спътникът му го посъветвал да я улови и извади на брега, да я разпори и запази за лек против слепота жлъчката, сърцето и черния йѝ дроб. Товия го послушал. В Екбатана Азария — тъй се казвал спътникът, го завел да пренощуват в Дома на Рагуила и го посъветвал да се ожени за Сара, като му дал и лек да избегне съдбата на предишните йѝ женихи (5—8 гл.). Сватбата про-дължила седем дни, през което време Азария отишъл в Рага и взел оставените пари (9 гл.).

Книгата се появила около 250—150 г. пр. Хр. в Персия или Вавилон. Оригиналът бил написан на арамейски, по-късно преведен на гръцки в превода на 70-те. Има я в Кодекс Латина, Ватиканус, Синаитикус и др. Екзегетите гледат на тая книга като на назидателен роман, с което обясняват нарушената строга хронология на засегнатите исторически събития. Тълкуват я в пред-образователно, пророческо-алегорически смисъл: рибата и Асмодей — богопротивни сили; бракът между Товия и Сара — съюза на Израил с новозаветната Църква; отвеждането на Сара в Ниневия — покръстването на езическия свят; Ниневия — езичниците, Сара — Новозаветната Църква; сладостите в живота заслепяват човека; горчивините го правят да прогледне. Безспорно е, че авторът се възползува от действителна, историческа случка за нравоучително внушение. И това обяснява включването йѝ в Библията.