Заграде: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
== История ==
До 1934 името на селото е '''Хисарлъка'''. От документ от 1854 година е видно, че много от жителите на Заграде са мобилизирани по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 - 1856). В 1964 година в селото е построена църквата [[Свети Георги (Заграде)|„Свети Георги“]], а в 1872 година е открито българско училище.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995.</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Гисирлик (Исирлик)'' като село с 84 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.</ref>
Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Хисарлъкъ (Сисрликъ, Градище)'' живеят 420 българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195.]</ref>
В началото на [[20 век]] селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Хисарлик'' (Hissarlik) има 304 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 112-113</ref> По данни на Неврокопската митрополия в 1907 година в селото има 450 българи християни.
Селото е освободено от [[османска власт]] през октомври [[1912]] година по време на [[Балканската война]] от [[Седма рилска дивизия]]. Тринадесет души от Хисарлъка се включват като [[доброволец|доброволци]] в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.</ref>
| |||