Уилард ван Орман Куайн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 17:
}}
 
'''Уилард ван Орман Куайн''' ([[25 юни]] [[1908]] - [[25 декември]] [[2000]]; [[английски]]: Willard Van Orman Quine) е '''[[американски''']] [[философ]] и [[логик]] от [[аналитична философия|аналитичната традиция]]. От 1930 до смъртта си 70 години по-късно Куайн е постоянно свързан с [[Харвардския университет]] по един или друг начин, отначало като студент, след като професор по философия и учител по математика, и накрая като старши емеритус деец, като публикува/ревизира седем книги по време на своето пенсиониране. Той държи Едгар Пиърс председателство по философия в Харвард, 1956-78.
 
Куайн категорично попада в аналитичната философска традиция като в същото време е основен поддръжник на възгледа, че философията не е концептуален анализ. Основните му работи са "Две догми на емпиризма" (1951), с което атакува разграничението между аналитични и синтетични пропозиции и се застъпва за формата на семантичния холизъм и ''Дума и обект'' (1960), където допълнително развива тези позиции и представи известния тезис за неопределеността на превода.