Разлика между версии на „Попинци“

13 974 байта изтрити ,  преди 11 години
м
Премахнати редакции на 84.238.139.90 (б.), към версия на Michaello
м (Премахнати редакции на 84.238.139.90 (б.), към версия на Michaello)
[[en:Popintsi]]и
[[ru:Попинци]]
Какво представляват цианидите? За какво се използват? Как въздействат върху околната среда? Какъв риск носят и има ли ползи от тях? Представяме ви отговорите на тези важни за всяко общество въпроси.
 
Какво представляват цианидите?
 
Като първо органично съединение на Земята, учените посочват именно цианида, от който след това са се развили останалите химични съставки на живите организми.
 
Цианиди са открити на много места в природата и в продукти, които ние използваме ежедневно, в това число и храни. Цианиди се произвеждат и от бактерии, гъби и водорасли. Съдържат се в цигарения дим, в газовете от ауспуха на автомобилите.
 
Цианидите са бързодействащи химични съединения, които могат да бъдат смъртоносни за хората и животните. Те са били изпозлвани като химическо оръжие за пръв път през Първата световна война. Съществуват различни химични форми на цианид.
 
Цианидът се образува, отделя и деградира по естествен път от хиляди животни, растения, насекоми, гъби и бактерии. Съществуват цианогенни растения, които могат да произвеждат и изпускат цианид при приемането им като храна и готвенето им. Поглъщането на такива растения може да причини смърт при животните и хронично натравяне при хората. Списъкът с растения, произвеждащи цианид, включва бадеми, кайсии, бамбук, бобови кълнове, маниока, кашу, череши, леща, маслини, картофи, сорго и соеви семена. Най-известните случаи на натравяне на хора от естествен природен източник, са от приема на такова цианогенно растение и по-специално маниока. Хиляди хора, живеещи в екваториалните части на света, където това растение вирее, са се натравяли именно от маниока. При неправилно приготвяне на маниока може да се отдели цианид в токсични размери, което да причини хронична парализа на крайниците, особено сред младите хора. В държавите в Африка са документирани няколко хиляди случая на болестта Конзо, резултат от именно такова натравяне.
 
За какво се използват цианидите?
 
В миналото цианидите са били прилагани като химическо оръжие. Днес се използват в пестициди, фунгициди, производство на пластмаси, добив на метали, производство на бои и лекарства. Някои промишлени процеси при производство на желязо и стомана водят до непреднамерено образуване на цианиди. Дори и при хлорирането на питейната вода е възможно (в малки количества) да се образува цианидно съединение.
 
Цианидите са основният реагент, използван при добива на злато. Над 90% от световното злато се произвежда по този метод. От 2000-та г. насам в света работят около 875 предприятия за добив на злато и сребро чрез цианиди, 400, от които са големи производители.
 
Златото, както и другите ценни метали, притежава свойството да не се разтваря във вода. За да се извлече, е необходим комплексообразувател, като натриевия цианид, който да свърже частиците злато в разтвора. Съществуват и други алтернативи на натриевия цианид за извличане на злато, като хлориди, бромиди, тиоуреа и тиосулфат. Те обаче имат някои недостатъци по отношение на технологията. Единият е, че се увеличава риска от аварии, а другият е, че тези съединения образуват по-нестабилни комплекси и в резултат са необходими много по-агресивни условия, за да се извлече металът. Тези недостатъци са основната причина да се предпочитат цианидите за извличане на злато още от 1887 година, когато процесът за пръв път е приложен в практиката.
 
Около 1,4млн. тона цианид се произвеждат годишно в света, като само 13% от това количество се използва за добив на злато. Останалите 87% се изразходват за производство на пластмаси, лепила, противопожарни средства, козметика, лекарства, храни и като противозаледяващо средство при зимната обработка на пътищата.
 
Кога хората са изложени на цианиди?
 
Много често хората са изложени на ниски нива цианиди във всекидневния живот най-вече чрез храната и тютюнопушенето или други източници. Поемането на цианиди чрез храна и вода в по-големи количества, може да доведе до неприятни здравословни ефекти, но най-опасно за здравето е вдишването на цианиден газ. Експозиция на цианиди обикновено се документира при инциденти в предприятия за обработване на метал или терористични/военни действия.
 
Как ни влияят цианидите ?
 
В случай, че хора биват в непосредствена близост до експозиция на цианиди, съединенията бързо навлизат в кръвоносната система. Организмът се отнася различно, когато в него постъпи малко или голямо количество цианид. В малки дози цианидите се свързват с други химикали в организма и образуват витамин Б12, който спомага за здравословното съществуване на нервната система и червените кръвни клетки. Когато цианидът е в големи дози, способността ни да го преобразуваме в тиоцианид е затруднена. Големите дози цианид пречат на клетките да свързват кислорода и следователно тези клетки умират. Сърцето, дихателната система и централната нервна система са най-податливи на действието на цианидите.
 
Как се управляват цианидите, за да не се допускат аварии?
 
За предотвратяване на риска от аварии е приет “Международен код за управление на производството, транспорта и употребата на цианиди”. Това е доброволна програма за минната индустрия, която насърчава отговорното управление на цианиди при добива на злато, опазването на човешкото здраве и намаляване на потенциала за въздействие върху околната среда. Компаниите, подписали международното споразумение, подлежат на постоянни проверки дали спазват изискванията за безопасна работа с цианиди, от независими контролни органи. Единствената българска компания подписала споразумението е “Челопеч Майнинг” ЕАД. За съжаление, въпреки приетите от нея високи международни стандарти за управление на цианидите, тя събира най-много негативи за желанието си да използва цианиди, от незапознати детайлно с дейността им лица.
 
Каква е реалната опасност от цианидите?
 
Въпреки че потенциалното излагане на работниците на въздействието на цианиди в минната индустрия е сравнително високо, през изминалия век (в цял свят) е имало по-малко от дузина нещастни случаи в тази област. Това означава по един смъртен случай на всеки 20 години. За сравнение можем да отбележим, че всяка година в световен мащаб в добивната индустрия, се отбелязват около 15 000 смъртни случая на работното място. При една количествена оценка на риска от фатален край, в резултат на излагане на цианидно въздействие в минната индустрия, резултатът би бил в графа "незначителен". Този брой смъртни случаи годишно може да се сравни с нивата на смъртност от ХИВ/СПИН - 2,9 милиона души; при катастрофи - 1.2. милиона; от малария - 1.1. милиона. Към тях прибавяме няколко хиляди души годишно, починали при природни бедствия като земетресения, тропически бури и наводнения.
 
В САЩ, където се води подробна статистика, броят на смъртните случаи в резултат на излагане на цианиди, обикновено варира от нула до два или три случая годишно. Причините за тях най-често са битови злополуки или самоубийства.
 
Смъртните случаи поради невнимание и в резултат на излагане на цианид в работни или домашни условия, са много редки и хиляди пъти по-малко в сравнение с тези, в резултат на нелепи случаи като пътен инцидент, удавяне или просто лошо падане. Рискът от смърт, в резултат на излагане на цианиди в добивната промишленост, е по-малък от този при пътен инцидент с колело в Пекин, удар от гръм във Флорида, стъпкване от слон в Кения или жертва на крокодил в Австралия.
 
Най-сериозната опасност, която цианидите могат да причинят на населението е резултат от изгорели автомобилни газове и тютюнопушене. Основната част от цианидите и техните съединения, които попадат в повърхностните води идват от отпадъчните води на пречиствателните станции и от железния цианид, използван като противоспичащ агент в препаратите за зимна обработка на пътищата.