Авъл Хирций: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Авъл Хирций''' (Aulus Hirtius; * [[90 пр.н.е.]]; † [[21 април]] [[43 пр.н.е.]] в [[Модена|Мутина]]) е [[Римска империя|римски]] политик и [[писател]] на късната [[Римска република|Република]].
 
Той е като [[легат]] през 54 пр.н.е. във войската на [[Гай Юлий Цезар]] в [[Галия]]. През 50 пр.н.е. отива като посланик на Цезар в [[Рим]]. По време на
[[Гражданска война на Цезар|гражданската война]] служи първо при Цезар в [[Испания|Хиспания]]. 48 пр.н.е. става [[народен трибун]]. 47 пр.н.е. е при Цезар в [[Антиохия]], следващата година е [[претор]]. 45 пр.н.е. Хирций е управител, с империум на [[проконсул]], на [[Цизалпийска Галия]] и [[Галия|Нарбоненсис]]. Цезар го номинира с [[Гай Вибий ПанзаПанса Цетрониан]] като [[консул]] за 43 пр.н.е.
 
Първо привърженик на [[Марк Антоний]], Хирций e привлечен от личният му приятел [[Марк Тулий Цицерон]] на [[сенатор]]ската страна. Той идва с войска, за да нападне Марк Антоний, който по това време обсажда Мутина. Заедно с [[Октавиан]] постига оттеглянето на Антоний, но на 21 април е убит в [[Битка при Мутина|битката]]. Хирций е почетен с държавно погребение, заедно с Панса, който умира от раните, получени няколко дена преди това.
 
Хирций вмъква към [[Записки за Галската война|De Bello Gallico]] ''(„Записки за Галската война“)'' на Цезар една осма книга, посветена на приятеяприятеля му [[Луций Корнелий Балб Стари]]. Той е авторът и на [[Bellum Alexandrinum]]. Изглежда не е написал, а само е издател също и на [[Bellum Africum]] и [[Bellum Hispaniense]]. КореспондензятаКореспонденцията на Хирций съсс Цицерон е издадена в девет книги, но голяма част е загубена. Цицерон му посвещава един недовършен [[Dialog De fato]] („За съдбата“), в който дискутира за възгледите на античните философски школи за човешката съдба.
 
От 45 пр.н.е. до смъртта си Хирций е [[Авгур]].