Чикунгуня: Разлика между версии

Болестта е описана от Marion Robinson<ref name=Robinson_1955>{{cite journal |author=Robinson MC |title=An epidemic of virus disease in Southern Province, Tanganyika Territory, in 1952-53. I. Clinical features |journal=Trans. R. Soc. Trop. Med. Hyg. |volume=49 |issue=1 |pages=28–32 |year=1955 |pmid=14373834|doi=10.1016/0035-9203(55)90080-8}}</ref> и W.H.R. Lumsden<ref name=Lumsden_1955>{{cite journal |author=Lumsden WH |title=An epidemic of virus disease in Southern Province, Tanganyika Territory, in 1952-53. II. General description and epidemiology |journal=Trans. R. Soc. Trop. Med. Hyg. |volume=49 |issue=1 |pages=33–57 |year=1955 |pmid=14373835|doi=10.1016/0035-9203(55)90081-X}}</ref> през 1955&nbsp;г. при изследването на огнището на заболяване през 1952&nbsp;-&nbsp;1955&nbsp;г. Заболяването е преминало при хора в селища разположени на платото Маконде намиращо се на границата между Мозамбик и [[Танганика (страна)|Танганайка]] (днес в [[Мтвара (регион)|регион Мтвара]] в континенталната част на Танзания).

Чикунгуня е разпространена в [[Африка]], [[Азия]] и на [[Индостан|Индийския субконтинент]]. Дълги години нивото на проявление на заболяването в Африка е било ниско. В периода 1999&nbsp;-&nbsp;2000&nbsp;г. в [[Демократична република Конго]] възниква голяма епидемия, през 2007 г. това се случва и в [[Габон]]. В началото на 2005&nbsp;г. възниква взрив на епидемията и на островите [[Реюнион]], [[Мавриций]] [[Майоте]] и [[Сейшелски острови|Сейшелите]]<ref name="hpa">[http://www.hpa.org.uk/HPA/Topics/InfectiousDiseases/InfectionsAZ/1191857566477/ Chikungunya]</ref> в [[Индийски океан|Индийския океан]]. С него са свързани и възникналите случаи на заболели хора в [[Европа]] (основно в [[Норвегия]], [[Германия]], [[Белгия]] и [[Великобритания]]) летували на тези острови. На Реюнион заболяват около 40% от жителите на острова.<ref name="virology">[http://www.virology.ws/2009/03/18/chikungunya-an-exotic-virus-on-the-move/ Chikungunya: An exotic virus on the move]</ref> В периода 2006&nbsp;-&nbsp;2007&nbsp;г. бум на чикунгуня възниква и в [[Индия]] и редица страни от [[Югоизточна Азия]]. През 2007&nbsp;г. за пръв път са регистрирани огнища на заболяването в Европа в района на [[Равена]], провинция [[Емилия-Романя]], [[Италия]].<ref name=who/> В [[България]] случаи на заболяване не са констатирани.

Причинител на чикунгуня е вирус от семейство ''[[Togaviridae]]''. Той е с диаметър около 70 nm.<ref name="phene">[http://phene.cpmc.columbia.edu/ICTVdB//00.073.0.01.007.htm 00.073.0.01.007. Chikungunya virus]</ref> Притежава външна обвивка, а геномът представлява едноверижна РНК с положителна поляризация. РНК на вируса притежава около 12&nbsp;000 [[нуклеотид]]а.<ref name="sgmjournals">[http://vir.sgmjournals.org/cgi/content/full/83/12/3075 Complete nucleotide sequence of chikungunya virus and evidence for an internal polyadenylation site]</ref>

Към вируса са възприемчиви хора. Боледуват и [[шимпанзета]], [[макаци]], [[павиани]] и [[колобуси]]<ref name="chikungunyavirus">[http://chikungunyavirus.com/ chikungunyavirus.com]</ref><ref name="uniprot">[http://www.uniprot.org/taxonomy/37124 Species Chikungunya virus (CHIKV)]</ref>. Комарите представляват вектор като го предават от здрав към болен посредством кръвосмучене и инокулиране на причинителя. Два са основните вектори на вируса на чикунгуня - ''[[Aedes aegypti]]'' и ''[[Aedes albopictus]]'' (ТигровАзиатски тигров комар). Тези комари хапят хората през светлата част на денонощието като пик на тяхната активност се проявява в ранно утро и края на втората половина на деня. И двата вида хапят на открито, а ''Aedes aegypti'' е активен и в закрити помещения.<ref name="who">[http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs327/ru/index.html [СЗО], Чикунгунья]</ref>

Диагнозата се основава на данните от епизоотологичното проучване, клиничните признаци, патологоанатомичните изменения, данни от лабораторните изследвания и диференциалната диагноза.

Няма сигурно лечение на болестта. То е насочено към облекчаване на симптомите, основно тези свързани с болките в ставите. Използват се нестероидни противовъзпалителни препарати, но без аспирин, поради опасността от повишаване на вероятността от кръвотечения. Ваксина против заболяването не се прилага. Преболедувалите придобиват стабилен и продължителен имунитет. Не са описани случаи на повторно заболяване при преболедували.<ref name=varna/>