[[Картинка: Burago.jpg|ляво|мини|Паметник на Освобождението на Пловдив и капитан Александър Бураго]]
На 2 / 14 януари руските сили излизат от заетия гр. [[Пазарджик]]. Според разузнавателни сведения доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления : Пазарджик -Пешера и Пазарджик-Пловдив. През нощанощта на 3 / 15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. [[Марица]] през брод до с. Айрене / дн. [[Оризари]] /, а едновремено кавалерийската част на генерал-майор Краснов по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на ''Кадиевската позиция'' е пробита. Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 [[табур|табура]] в района с. Дермендере / дн. [[Първенец]] / - с. Караагач / дн. [[Брестник]] /. В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. ''Остромила'' са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби. Часта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до ''Кемера'' за с. [[Катуница]]. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариегард при с. [[Цалапица]] и с. [[Първенец]]. II-и [[Драгун|Драгунски]] [[ескадрон]] / 63 драгуни с командир [[капитан]] Александър Бураго / от Гвардейския Драгунски полк успява да се вмъкнe в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. ''Кършиака'', че в града има повече от 1 000 [[низам|низами]] и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прерастнала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. ''Мараша'', хълма ''Бунарджика'' и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив. Сутринта на 4 / 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обевява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района с.[[Първенец]]-с.[[Брестник]]. Групировката на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.
