|
}}
'''Атанас Маринов Узунов''' е участник в национал-освободителните борби, опълченец в [[БългарияРуско-турска война (1877-1878)|българскиРуско-турската война (1877-1878)]], български [[офицер]], ([[майор]], герой от [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]].
== Биография ==
=== Национално-освободително движение ===
Участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]](1875) организирано от [[БРЦК]]. Въстаник в ''Червеноводската чета''. След неуспеха на въстанието емигрира в [[Румъния]].
Участва в национално-освободителните борби като въстаник в [[Червеноводска чета|Червеноводската чета]] през [[1875]] г. След нейния неуспех емигрира в [[Румъния]].
=== Сръбско-турската война (1876) ===
Участва като [[Доброволецдоброволец]] в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] през 1876 г., вСражава коятопри се сражава пригр. [[Зайчар]] и [[гр. Корито]]. Същата година постъпва на служба в 60-тии пехотенЗаморски заморскиПехотен полк на рускатаРуската армия. След войната учизавършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса|Одеското]] юнкерско пехотно училище (1877).
=== Руско-турска освободителна война (1877-1878) ===
При обявяване на [[Руско-турска освободителна война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (1877 — -1878)]] се записва зав [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. опълченецОпълченец в 3III-таа рота на 2II-раа дружина на БългарскотоОпълченска опълчениедружина. Участва в боя при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], сражава се на вр. [[Шипка (връх)|Шипка]], [[ШейновоШейновска битка|Шейновската битка]] и в [[Котленския балкан]]. Награден е с Войнишки кръст „[[ГеоргиевскиСвети кръстГеорги]]“ IV степенст. и е произведенповишен в офицерско звание [[прапоршчик]] през [[1878]] г.
След [[Освобождението]] служи в [[Източна Румелия|Източнорумелийската]] милиция. Постъпва във 2II-раа пехотнаКюстендилска кюстендилскаПехотна [[дружина]], а след това в 22XXII-раа пехотнаПазарджишка пазарджишкаПехотна дружина и 1I-ваа софийскаСофийска сапьорна[[Сапьор|Сапьорна]] [[рота.]] Той е първият [[офицер]] от българската[[Българска войска|Българската войска]], който завършва Военно-инженерната академия в [[Санкт Петербург]]. <ref>'''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 98</ref>
=== Сръбско-българската война (1885) ===
По време на [[Сръбско-българската война]] (1885) е началник на [[Северен отряд|Северния отряд]] и комендант на [[Баба Вида|Видинската крепост]]. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на непревземаеми крепости като [[Одрин]] и [[Тутракан]].
В битката за Видин българите проявяват умение да воюват срещу превъзхождащ ги противник, предвождани съответно от капитан Атанас Узунов и генерал Лешанин. Обсаден във [[Видин]], капитан Узунов е призован от сръбския генерал [[Милойко Лешанин]], герой от Сръбско-турската война (1876), да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отблъсва натиска на Тимошката армия на [[14 ноември]] — [[17 ноември]] [[1885]] г. и я принуждава да се оттегли.
=== Офицерски бунт (1887) ===
== Офицерски звания ==
* прапоршик, 27 април 1878 — прапоршчик;г.
* подпоручик, 1879 г.
* 1879 — подпоручик;
* поручик, 24 март 1882 — поручик;г.
* капитан, 24 март 1885 — капитан;г.
* майор, 1885 — майорг.
== Награди ==
* Орден „[[За храброст]]“ III степенст.
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ V степенст.
* РускиВойнишки орденкръст „[[ГеоргиевскиСвети кръстГеорги]]“ IV степенст.
== Източници ==
| 