Въстание на Ивайло: Разлика между версии

След смъртта на цар [[Иван Асен II]] през [[1241]] г., в голямото българско царство започва упадък. Той е наследен от слаби царе, в резултат от чието управление, [[Никейска империя|Никейската империя]] превзема части от [[Тракия]] и [[Македония]], а [[Кралство Унгария|Унгария]] превзема северозападните български земи, включително [[Белград]] и [[Турну Северин|Северински]] [[Банат]]. Държавата не успява и да отблъсне интензивните монголски нашествия през [[1240-те|40-те години на 13 век]], в резутат на което регентството на цар [[Калиман I]] (1241-1246) е принудено да плаща ежегоден данък на монголите. През периода 1256-57 г.страната е разтърсена от гражданска война, в която [[Скопие|скопския]] болярин [[Константин Асен|Константин Тих]] побеждава. Неговото 20-годишно упавление обаче не довежда до стабилизиране на положението. След като си счупва крака по време на лов, той става силно зависим от своята втора съпруга - [[Ирина Ласкарина Асенина]], която често е замесена в интригите на нейните близки в византийския двор. По-късно той дава управлението на своята трета съпруга - [[Мария Палеологина Кантакузина]]. По това време монголите постоянно нахлуват в североизточна България, унищожавайки всичко по пътя си и парализирайки икономиката. За капак феодализацията на българската държава в края на [[13 век]] довежда до остра промяна в положението, с която ситуацията за селяните става все по-лоша. Не само селяните, но и аристокрацията и църквата започват да губят свободите си.<ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Д. |coauthors= В. Гюзелев и колектив |title= История на България; Том 3 Второ българско царство |publisher= [[Българска академия на науките|БАН]] |year= 1982 |location= София |page= 277}}</ref> Монголските нашествия силно разклащат основите на властта в Добруджа.<ref>{{cite book |last= Пертов |first= П. |title= Въстанието на Ивайло (1277-1280) |publisher= GSUfif |year= 1956 |pages= 83-110}}</ref>

 

 

[[en:Uprising of Ivaylo]]