Разлика между версии на „Въстание на Ивайло“

+
(+)
 
== Предпоставки ==
След смъртта на цар [[Иван Асен II]] през [[1241]] г., в голямото българско царство започва упадък. Той е наследен от слаби царе, в резултат от чието управление, [[Никейска империя|Никейската империя]] превзема части от [[Тракия]] и [[Македония]], а [[Кралство Унгария|Унгария]] превзема северозападните български земи, включително [[Белград]] и [[Турну Северин|Северински]] [[Банат]]. Държавата не успява и да отблъсне интензивните монголски нашествия през [[1240-те|40-те години на 13 век]], в резутат на което регентството на цар [[Калиман I]] (1241-1246) е принудено да плаща ежегоден данък на монголите. През периода 1256-57 г.страната е разтърсена от гражданска война, в която [[Скопие|скопския]] болярин [[Константин Асен|Константин Тих]] побеждава. Неговото 20-годишно упавление обаче не довежда до стабилизиране на положението. След като си счупва крака по време на лов, той става силно зависим от своята втора съпруга - [[Ирина Ласкарина Асенина]], която често е замесена в интригите на нейните близки в византийския двор. По-късно той дава управлението на своята трета съпруга - [[Мария Палеологина Кантакузина]]. По това време монголите постоянно нахлуват в североизточна България, унищожавайки всичко по пътя си и парализирайки икономиката. За капак феодализацията на българската държава в края на [[13 век]] довежда до остра промяна в положението, с която ситуацията за селяните става все по-лоша. Не само селяните, но и аристокрацията и църквата започват да губят свободите си.<ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Д. |coauthors= В. Гюзелев и колектив |title= История на България; Том 3 Второ българско царство |publisher= [[Българска академия на науките|БАН]] |year= 1982 |location= София |page= 277}}</ref> Монголските нашествия силно разклащат основите на властта в Добруджа.<ref>{{cite book |last= Пертов |first= П. |title= Въстанието на Ивайло (1277-1280) |publisher= GSUfif |year= 1956 |pages= 83-110}}</ref> Това още повече ускорява избухването на бунта, който бързо набира скорост.<ref>{{cite book |last= Karishkovskiy |first= P. O. |title= The Uprising of Ivaylo |publisher= VVr |year= 1958 |pages= 107-135}}</ref>
 
В тази ситуация селянинът<ref>{{cite book |last= Pachymeres |first= Georgius |title= De Michaele et Andronico Paleologis |page= 430}}</ref> Ивайло от северозападна България<ref name="and">Ж. Андреев. „Българските ханове и царе“, Велико Търново, 1996, стр. 221, ISBN 954-427-216-X</ref> започва да агитира населението към бунт, убеждавайки ги, че Бог му е дал знаци да поведе селяните срещу властта. Всъщност мистицизмът е използван за набиране на последователи сред религиозните селяни<ref name="and" /> и въсатанието е подготвено внимателно. Хората запомнили Ивайло като „добрия цар“ - идеалният владетел, който обръща еднакво внимание на бедни и богати. Така той успява за кратко време на набере много последователи.<ref>{{cite book |last= Gregoras |first= Nicephorus |title= Byzantina historia |pages= 130-131}}</ref>
 
== Ход на въстанието ==
[[File:Konstantin i Irina.jpg|thumb|200px|left|[[Константин Асен]] и [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирена]]]]
{| class="toccolours" style="float: right; margin-left: 1em; margin-right: 1em; font-size: 85%; background:#c6dbf7; color:black; width:23em; max-width: 23%;" cellspacing="5"
| style="text-align: left;" |
Лахана пресрещнал монголската войска, атакувал я с хората си, разбил я съкрушително, а после атакувал друга войска. Така, само за няколко дни, той се покрил със слава
|-
| style="text-align: right;" | <small>'''[[Георги Пахимер]]''' в „Михаил и Андроник Палеолози“</small><ref name="pach">{{cite book |last= Pachymeres |first= Georgius |title= De Michaele et Andronico Paleologis |page= 432}}</ref>
|}
 
=== Успех в началото ===
Въстанието започва през пролетта или лятото на [[1277]] г.<ref>{{cite book |last= Пертов |first= П. |title= Въстанието на Ивайло (1277-1280) |publisher= GSUfif |year= 1956 |pages= 218-219}}</ref> Бунтовниците първоначално се изправят срещу монголите, които, възползвайки се от слабостта на страната, атакували постоянно българското население.<ref name="pach" /> Бунтът започва в провинциите, които са най-засегнати от монголските нашествия. През лятото на същата година, войските на Ивайло разбиват монголска войска, нахлуваща от североизток. Скоро той отново разбива нашествениците. След като побеждава враг, който е мъчил българските земи десетилетия наред, неговата известност расте бързо. През есента на 1277 г. монголите са напълно изгонени от българските земи.
 
В края на 1277 г. Константин Асен най-накрая се изправя срещу бунтовниците. Малката му армия се движи бавно заради раната на крака му. Ивайло им устройва засада и убива много от близките на царя, а остатъка от армията минава на негова страна. Бъдещият цар лично убива Константин Асен, като с този акт показва, че той не е направил нищо, за да запази честа си по време на битката.<ref>Андреев, стр. 223</ref> След този триумф, Ивайло започва да превзема големите градове на страната, които го признават за цар на България. Скоро само Търново остава под контрола на царица Мария.
 
Смъртта на българския цар шокира византийския император [[Михаил VIII Палеолог]], който скоро се е преместил от [[Константинопол]] в [[Одрин|Адрианопол]] с цел да наблудава по-отблизо положението в България. Той планира да използва кризата за своя собствена полза, но след като разбира, че въстанието е битка между съсловията, той решава да помогне на българската аристокрация да разбие този враг на България, а също и потенциален такъв на Византия. Михаил VIII намира подходящ претендент за българския трон - [[Иван Асен III|Иван]], син на цар [[Мицо Асен]], живеещ във Византия. Иван е женен за дъщеря му и се провъзгласява за цар на България под името Иван Асен III. Византийците изпращат дипломати в Търново с предложение царица Мария да отстъпи трона си, докато византийската армия настъпва на север.
 
Последвалите събития изненадват византийците. Мария започва преговори с Ивайло и му предлага ръката и короната си. Византийските историци я обвиняват в нарушаване на моралния дълг към съпруга си, но новината за това само озлобява чичо и&#768; - Михаил VIII и засилва желанието му за власт.<ref name="an">Андреев, стр. 224</ref> В началото тя иска да управлява сама, но поделянето на власта с Ивайло осигурява сина и&#768; Михаил като наследник на трона.<ref name="an"/> Ивайло пък е склонен да приеме това с мотива, че Мария му дава това, киоето, той е възнамерявал да вземе със сила.<ref name="an"/> Все пак той се страхува от такова споразумение, тъй като може да се сближи с целите си и може да бъде предаден от поддръжниците си. Все пак той приел.<ref name="an"/>
== Източници ==
<references />