Уикипедия

Смарткарта: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
корекции, картинка
Ред 1:
[[Image:Carte vitale anonyme.jpg|thumb|200px|right|Смарт карта използвана за здравно осигуряване във Франция.]]
'''Смарт карта''' или '''чип карта''' (английски: '''({{lang-en|smart card''', '''chip card''', или '''[[integrated circuit|integrated circuit(s)]] card''' ('''ICC'''}})) се дефинира катое карта с джобна големина и [[чип]] ([[интегрална схема]]), която може да обработва информация.
Съществуват две категории смарт карти. [[Памет карта]] съдържа само памет, организиране по някакъв начин, като самата карта не може да извършва сложни изчисления (с изключение на някои основни операции относно сигурността). [[Чип карта|Чип картите]] съдържат памет, която може да се променя и микропроцесорен компонент.
 
Картата съдържа [[компютърна памет|памет]], която може да се презаписва, както и [[микропроцесор]]ен компонент.
Обикновено материалът използван за направа на картата е пластмаса, най-често [[Поливинил хлорид|PVC]]. Картата може да има [[Холограма|холограма]], за да предотврати фалшифицирането.▼
 
▲Обикновено материалът, използван за направа на картата е [[пластмаса]], най-често [[Поливинил хлоридПоливинилхлорид|PVC]]. Картата може да има [[Холограма|холограма]], за да се предотврати фалшифицирането.
 
[[Файл:Differentsmartcardpadlayouts.jpg|дясно|мини|Изглед на конекторите към чиповете при различни смарт карти]]
== Въведение ==
"Смарт карта" се дефинира също така и по следния начин:
* има размери на [[кредитна карта]]. ID-1 на [[ISO 7810]] стандарт ги определя като 85.60 × 53.98 mm.
* съдържа система за сигурност
* данните от картата се прехвърлят към централизирана система чрез устройства за четене на карти като [[Банкомат|банкомат]] и други.
 
== История ==
Смарт картата е изобретена от германския ракетен учен Хелмут Грьотструп и неговия колега Юрген Детлоф през [[1968]]; патентът е окончателно одобрен през [[1982]]. За първи път смарт карти се използват масово във Франция през 1983 за плащане на телефонни разговори.
 
Чип картите получават широко разпространение през 90-те с навлизането на GSM мобилни телефони, порадив SIMкоито картитесе използваниизползват вSIM тяхкарти.
 
== Контактни смарт карти ==
 
Контактните смарт карти имат малък златен [[чип]] с размери около 1 cm в диаметър от едната страна. Когато се постави в [[Картов четец|четец]], чипът прави контакт с електрическите конектори, които четат и пишатзаписват информация.
 
'''[[ISO 7816|ISO/IEC 7816]]''' и '''[[ISO 7810|ISO/IEC 7810]]''' серия от стандарти определят:
Line 25 ⟶ 27:
* електрическите характеристики
* комуникационните протоколи
* форматът на командите, пращани към картитекартата и отговора на картата
* функционалността
 
Смарт картата не съдържа батерия; източникаизточникът на електричество е картовиякартовият четец.
 
== Комуникационни протоколи ==
Line 47 ⟶ 49:
 
==Криптографски смарт карти==
Най-модерните смарт карти включват в себе си специализиран [[криптография|криптографски]] хардуер, който позволява да се използват алгоритми като RSA и DSA. Съвременните криптографски смарт карти също така позволяват да се генерира двойка секретни ключове на самата карта.
 
Такива смарт карти се използват основно за [[електронен подпис]] и сигурна идентификация.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Смарткарта“.