Въстание на Ивайло: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 57:
След няколко месеца Ивайло успял да премине монголската блокада. Неговата армия обсажда Търново и Иван Асен ІІІ е блокиран в столицата. Михаил VIII веднага взема мерки за да защити своя племенник и през лятото на [[1279]] г. десетхилядна ромейска армия, оглавена от протовестиарий [[Мурин]] тръгва към България. На [[17 юли]] селският водач атакувал византийците в [[Битка при Девина|Девина]], където, въпреки че са превъзхождани числено, българите печелят. Много ромеи оставят костите си на бойното поле, а пленниците са екзекутирани по нареждане на Ивайло. Само месец по-късно императорът изпраща нова войска, командвана от протовестиарий Априн. Точното местоположение на битката не се знае - според византийските историци тя се води някъде из проходите на източна Стара планина. Въпреки това на [[15 август]] нашествениците са разбити, а водачът им е убит. Ивайло командва войската си и в двете битки.
=== Краят на въстанието ===
Пизициите на Иван Асен ІІІ са разклатени и той е принуден да напусне Търново, докато аристократите обявяват управителя на [[Червен (крепост)|Червен]], [[Георги I Тертер]], един от най-силните и влиятелни боляри в страната, за цар. Тези събития съкрушават Ивайло: селянинът цар трябва да се изправи срещуъ българските боляри с армия, чийто дух е сломен, а подкрепата му сред населението спаднала поради безкрайните войни. Със само няколко верни поддръжници, в края на [[1280]] г. Ивайло се принуждава да търси подкрепа в двора на хан Ногай. Макар, че той донякъде се съгласил на предложенията му, накрая го убил след молба от своя съюзник, Михаил VIII.<ref>Андреев, стр. 228</ref>
== Последици ==
Макар, че в края на краищата е неуспешно, въстанието постигнало една цел, която всички други селски въстания в средновековна Европа не успяват - неговият лидер става цар. Освен със своята настоятелност да наложи нов ред в интерес на обикновените хора, Ивайло е запомнен в историята като борец за справедливост, свобода и равенство. Той също е известен и след бъдещите ръководители на бунтове и по-късно още няколко въстания на Балканите са водени от „Лъже-Ивайловци“.
За България двете десетилетия след смъртта му са най-мрачният период от упадъка на [[Второ българско царство|Второто българско царство]], с постоянна монголска намеса във вътрешните дела на страната и сепаратизъм от страна на местни феодали в различни краища на царството. По това време ромеите окупират повечето от българските притежания в [[Тракия]]. Към [[1300]] г. упадъкът завършва при властта на цар [[Тодор Светослав]].
== Източници ==
| |||