Испанска инквизиция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 5:
 
== Исторически предпоставки за възникване и значение ==
Избуяването на Испанската инквизиция, превръщайки я държава в държавата ''([[латински|лат]]. [[Status in statu]])'', е благоприятствано от историческите събития в [[Европа]] и [[Средиземноморие]]то в края на [[14 век|14]] и [[15 век]]. На изток, въпреки страшния разгром на ''[[Баязид I]] Светкавицата'' в [[битка при Ангора|битката при Ангора]], [[Османска империя|Османската държава]] постепенно се стабилизира, превръщайки се в заплаха за последните християнски владения на [[Балкани]]те. След християнската загуба в [[битка при Варна|битката при Варна]], става ясно, че [[Константинопол]] е сериозно застрашен. Папството е заинтересувано всячески да окаже помощ на [[православие|източните християни]]. Стига се и до [[уния]] по време [[Фераро-ФлорентискиФлорентински събор|вселенския събор във Ферара и Флоренция]]. Последните двама [[император на Византия|византийски императори]] загърбват вековните [[теология|теологични]] [[спор]]ове с [[папа|папи]]те в името на общохристиянските ценности и идея. Дори и този общохристиянски съюз не успява да предотврати най-значимото събитие през [[средновековие]]то - [[обсада на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от [[османци|османските турци]] през [[1453]] г. На власт в средата на 15 век в Османската империя е един от най-способните и опасни [[султан]]и - [[Мехмед II]], наричан още и ''Завоевателя''. Същият предприема през [[1481]] г. неуспешен опит да дебаркира с войски на [[Апенини]]те - виж [[отоманска инвазия в Отранто]], след което целия тогавашен християнски свят се почувства застрашен (и особенно Папството) от османските завоевания в [[Европа]] и [[Северна Африка]]. Търговията с [[Ориент]]а е изцяло в османски ръце, което възпрепятства и застрашава посредством търговските интереси на [[Венецианска република|Венеция]] и [[Генуезка република|Генуа]] общоевропейската християнска [[икономика]] и [[сигурност]]. В този исторически период на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] текат единствените обратни по посока и сила обществени процеси на тези на Балканите, които вдъхват вяра и увереност на Папството в успеха на предстоящата религиозна и [[Геополитика|геополитическа]] [[битка]] с османския [[ислям]] и [[експанзия|експанзионизъм]] насочен основно към сърцето на [[континент]]а - [[Централна Европа]]. Папството посредством институцията на Католическата църква естествено всячески подкрепя Реконкистата, като я усилва и заздравява внасяйки своя религиозен дан за успеха на едно общоевропейско и общохристиянско дело към [[европейска цивилизация|Европейската цивилизация]] - учредяването на Испанската инквизиция, най-мощното оръжие за борба срещу неверниците и [[ерес]]ите, което изиграва съществена роля за успеха за окончателното обединение на Испания и откриването на [[Америка]] от генуезеца на испанска служба при монарсите [[Фердинанд Арагонски]] и [[Изабела Кастилска]] - [[Христофор Колумб]]. Огромно е значението и личния принос за успеха на тези процеси на първия ''Велик инквизитор на Испанската инквизиция'' (наричана още в България ''Светата инквизиция'') - [[Томас де Торквемада]].
 
== Цели ==