Исбул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 13:
Титлата [[кавхан]] е втора по ранг в [[йерархия]]та на [[Първото българско царство]]. Исбул заема този пост още по времето на кан [[Омуртаг]]. Когато Маламир наследява кан Омуртаг, мирният договор с [[Византия]] от [[815]] г. е потвърден от страна на българите. [[гърци|Ромеи]]те обаче решават, че моментът е удобен за нападение срещу България. Кавхан Исбул повежда българската армия, водейки със себе си и младия кан. Изтласква противника, навлиза във византийска територия и завзема крепостите [[Проват]] (до [[Одрин]]) и [[Бурдизон]]. След това мирният договор е подновен. Кавханът продължава строителната дейност на кан Омуртаг - в строителен надпис от времето на кан Маламир се съобщава, че неговият кавхан Исбул направил водоскок и го дарил на владетеля. След ранната смърт на Маламир престолът е зает от Пресиан, син на [[Звиница]]. Отново кавхан Исбул играе първостепенна роля в управлението на държавата.
 
В частично запазения [[надпис от Филипи]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Веселин Бешевлиев, „Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79]</ref> е посочено, че кан Пресиян е изпратил кавхан Исбул в земите на славянкото племе [[смоляни]], в Югозападните [[Родопи]] и [[Беломорие|Беломорието]]. Предполага се, че по време на този поход на кавхан Исбул България достига до [[Бяло море (Южна Европа)|беломорското]] крайбрежие.
 
Сведения за Исбул от Филипийския надпис: