Жоржо Момчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Eliiva дописаха статията
Eliiva дописаха статията
Ред 17:
Когато [[Левски]] е заловен в Търново, много търновци търсят различини начини да го освободят. Джорджо Момчев, богат търговец и член на революционния комитет, се среща с търговеца [[Стефан Карагьозов]], който бил повикан в Конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали не може да се направи нещо, Апостолът да бъде на свобода. Оказало, че този път нищо не могат да предприемат, за да го освободят. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.” Затова и опитите за намеса и действия са обидно плахи и неефективни. Единият е на търговеца Стефан Карагьозов – тогава член на градската изпълнителна власт, да бъде изпратен Жоржо Момчев, за да разбере нещо за състоянието и поведението на арестувания. Д-р [[Стат Антонов]] /1844 – 1926/, млад лекар и съмишленик на революционния комитет, е извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора и да превърже ухото му. Той е последният търновчанин, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него.
 
След Освобождението Жоржо Момчев се завръща в Търново и попада в обкръжението на [[Любен Каравелов]]. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона. Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Той е един от основателите на [[Славянско благотворително дружество]] през лятото на 1877г.
 
Жоржо Момчев участва в Първото Велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков, Петко Славейков. Жоржо Момчев събира общо 290 гласа.
Жоржо Момчев участва като депутат във Второто обикновено народно събрение от 20 януариъ 1880г. в Търново.
 
Жоржо Момчев участва като депутат във Второто обикновено народно събрение от 20 януариъянуари 1880г. в Търново.
 
За известен период от време Жоржо Момчев е кмет на Търново. Оставя много добри спомени у населението, което си спомня за него като достолепен градоначалник, който умело общувал както с обикновеното население, така и с търговци и занаятчии.
Line 31 ⟶ 33:
* Радев Иван, "История на Велико Търново ХVІІІ - ХІХ век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 701-702
* Радев Иван, "История на Велико Търново ХVІІІ - ХІХ век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 506
* Радев Иван, "История на Велико Търново ХVІІІ - ХІХ век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 719
 
{{СОРТКАТ: Момчев, Жоржо}}