Разлика между версии на „Въстание на Ивайло“

кат
(→‎Източници: + всичко е готово)
(кат)
| територия =
| резултат = Ивайло е убит; цар на България става [[Георги I Тертер]]
| страна1 = [[Ивайло (цар)|Български въстаници, начело с Ивайло]]
| страна2 = [[Второ българско царство|Българска аристокрация]]{{Br}}[[Византийска империя]]{{Br}}[[Златна орда]]
| командир1 = [[Ивайло (цар)|Ивайло]]
| бележки =
}}
'''Въстанието на [[Ивайло (цар)|Ивайло]]''' е българско въстание срещу цар [[Константин Асен]] и аристокрацията му.
 
'''Въстанието на [[Ивайло (цар)|Ивайло]]''' е българско въстание срещу цар [[Константин Асен]] и аристокрацията му. Въстанието възниква като съпротива срещу феодализацията на [[Второ българско царство|Второто българско царство]], както и срещу неспособносттта на властта да се справи с [[монголи|монголската]] заплаха в североизточната част на България, особено в региона на [[Добруджа]]. Ивайло се доказва като способен пълководец, разбивайки войските на монголите и на царя, с което накарва аристокрацията да го направи цар.
 
Византийският император [[Михаил VIII Палеолог]] прави опит да се възползва от ситуацията и да помогне на аристокрацията да смаже въстанието, но Ивайло на два пъти разбива убедително войските му. Монголската намеса го накарала да избяга в важната крепост [[Силистра]], където е обсаден. Междувременно аристокрацията използвала неговото положение и обявила [[Георги I Тертер]] за цар. Обграден от врагове и с малка подкрепа, Ивайло е принуден да избяга в двора на [[Ногай]], но там става жертва на византийска интрига и бива убит.
 
== Предпоставки ==
След смъртта на цар [[Иван Асен II]] през [[1241]] г., в голямото българско царство започва упадък. Той е наследен от слаби царе, в резултат от чието управление, [[Никейска империя|Никейската империя]] превзема части от [[Тракия]] и [[Македония]], а [[Кралство Унгария|Унгария]] превзема северозападните български земи, включително [[Белград]] и [[Турну Северин|Северински]] [[Банат]]. Държавата не успява и да отблъсне интензивните монголски нашествия през [[1240-те|40-те години на 13 век]], в резутат на което регентството на цар [[Калиман I]] (1241-1246) е принудено да плаща ежегоден данък на монголите. През периода 1256-57 г.страната е разтърсена от гражданска война, в която [[Скопие|скопския]] болярин [[Константин Асен|Константин Тих]] побеждава. Неговото 20-годишно упавление обаче не довежда до стабилизиране на положението. След като си счупва крака по време на лов, той става силно зависим от своята втора съпруга - [[Ирина Ласкарина Асенина]], която често е замесена в интригите на нейните близки в византийския двор. По-късно той дава управлението на своята трета съпруга - [[Мария Палеологина Кантакузина]]. По това време монголите постоянно нахлуват в североизточна България, унищожавайки всичко по пътя си и парализирайки икономиката. За капак феодализацията на българската държава в края на [[13 век]] довежда до остра промяна в положението, с която ситуацията за селяните става все по-лоша. Не само селяните, но и аристокрацията и църквата започват да губят свободите си.<ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Д. |coauthors= В. Гюзелев и колектив |title= История на България; Том 3 Второ българско царство |publisher= [[Българска академия на науките|БАН]] |year= 1982 |location= София |page= 277}}</ref> Монголските нашествия силно разклащат основите на властта в Добруджа.<ref>{{cite book |last= Пертов |first= П. |title= Въстанието на Ивайло (1277-1280) |publisher= GSUfif |year= 1956 |pages= 83-110}}</ref> Това още повече ускорява избухването на бунта, който бързо набира скорост.<ref>{{cite book |last= Karishkovskiy |first= P. O. |title= The Uprising of Ivaylo |publisher= VVr |year= 1958 |pages= 107-135}}</ref>
 
Неговото 20-годишно упавление обаче не довежда до стабилизиране на положението. След като си счупва крака по време на лов, той става силно зависим от своята втора съпруга - [[Ирина Ласкарина Асенина]], която често е замесена в интригите на нейните близки в византийския двор. По-късно той дава управлението на своята трета съпруга - [[Мария Палеологина Кантакузина]]. По това време монголите постоянно нахлуват в североизточна България, унищожавайки всичко по пътя си и парализирайки икономиката. За капак феодализацията на българската държава в края на [[13 век]] довежда до остра промяна в положението, с която ситуацията за селяните става все по-лоша. Не само селяните, но и аристокрацията и църквата започват да губят свободите си.<ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Д. |coauthors= В. Гюзелев и колектив |title= История на България; Том 3 Второ българско царство |publisher= [[Българска академия на науките|БАН]] |year= 1982 |location= София |page= 277}}</ref> Монголските нашествия силно разклащат основите на властта в Добруджа.<ref>{{cite book |last= Пертов |first= П. |title= Въстанието на Ивайло (1277-1280) |publisher= GSUfif |year= 1956 |pages= 83-110}}</ref> Това още повече ускорява избухването на бунта, който бързо набира скорост.<ref>{{cite book |last= Karishkovskiy |first= P. O. |title= The Uprising of Ivaylo |publisher= VVr |year= 1958 |pages= 107-135}}</ref>
 
В тази ситуация селянинът<ref>{{cite book |last= Pachymeres |first= Georgius |title= De Michaele et Andronico Paleologis |page= 430}}</ref> Ивайло от северозападна България<ref name="and">Ж. Андреев. „Българските ханове и царе“, Велико Търново, 1996, стр. 221, ISBN 954-427-216-X</ref> започва да агитира населението към бунт, убеждавайки ги, че Бог му е дал знаци да поведе селяните срещу властта. Всъщност мистицизмът е използван за набиране на последователи сред религиозните селяни<ref name="and" /> и въсатанието е подготвено внимателно. Хората запомнили Ивайло като „добрия цар“ - идеалният владетел, който обръща еднакво внимание на бедни и богати. Така той успява за кратко време на набере много последователи.<ref>{{cite book |last= Gregoras |first= Nicephorus |title= Byzantina historia |pages= 130-131}}</ref>
През лятото на [[1278]] г. Ивайло влиза тържествено в столицата и е коронясан за цар. България е обединена под управлението на добрия цар, но проблемите на страната далеч не са решени. Византийският император продължава с опитите си да свали Ивайло и изпраща армии под водачеството на известния генерал [[Михаил Глава]], който вече два пъти е разбил българите. Освен това той постига споразумение с монголите за нахлуване от север. Ситуацията в столицата също е лоша - Ивайло не успява да събере подкрепа сред аристокрацията и често трябва да се спасява от заговори.
 
В началото на новия си поход царят успява да отблъсне монголите на север от [[Дунав]]. Но всъщност по-голяма заплаха са ромеите, които атакуват по широк фронт, простиращ се от [[Шипченски проход|Шипченския проход]] до [[Черно море]]. Въпреки тактическия си талант, Михаил Глава не успява да спечели никаква победа - българските крепости в [[Стара планина]], водени от Ивайловите войводи Момчил, Куман, Дамян, Канчо и Стан, отблъскват всичките му атаки.<ref name="a">Андреев, стр. 226</ref> Борбата между българи и визанцийци е тека, но Ивайло не пленил никой.<ref name="a"/> А въпрекиВъпреки своята голямаголям бройка,брой ромеите претърпяват загуба през лятото и есента на 1278 г.
 
След като Ивайло подсилва позициите си на юг, той трябва отново да се върне към монголите на север. Този път войната е тежка и дълга. За разлика от преди, сега селският водач се сражава са елитната войска на [[Ногай]]. Монголите победават и Ивайло е принуден да се укрие в крепостта Дръстър ([[Силистра]]), където е обсаден за три3 месеца. Вестта за това довела дадо преврат на аристократите в Търново. Приближените на Ивайло са убити, а болярите коронясват за цар Иван Асен ІІІ. Царица Мария, която е бременна от бившия цар, е свалена и изпратена на заточение в Константинопол.<ref name="a"/>
 
След няколко месеца Ивайло успял да премине монголската блокада. Неговата армия обсажда Търново и Иван Асен ІІІ е блокиран в столицата. Михаил VIII веднага взема мерки за да защити своя племенник и през лятото на [[1279]] г. десетхилядна ромейска армия, оглавена от протовестиарий [[Мурин]] тръгва към България. На [[17 юли]] селският водач атакувал византийците в [[Битка при Девина|Девина]], където, въпреки че са превъзхождани числено, българите печелят. Много ромеи оставят костите си на бойното поле, а пленниците са екзекутирани по нареждане на Ивайло. Само месец по-късно императорът изпраща нова войска, командвана от протовестиарий Априн. Точното местоположение на битката не се знае - според византийските историци тя се води някъде из проходите на източна Стара планина. Въпреки това на [[15 август]] нашествениците са разбити, а водачът им е убит. Ивайло командва войската си и в двете битки.
 
{{Превод от|en|Uprising of Ivaylo|347377477}}
[[Категория:ИсторияБългарски на Българиявъстания|Ивайло]]
 
[[en:Uprising of Ivaylo]]