Уикипедия

Божирад Татарчев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница: {{Биография инфо | име = Божидар Татарчев | портрет = dot.png | описание = български ...
 
Първото име е Божирад, както ясно го наричат съвременниците Симеон Радев и Георги Баждаров
Ред 1:
#виж [[Божирад Татарчев]]{{Биография инфо
| име = БожидарБожирад Татарчев
| портрет = dot.png
| описание = български революционерлекар, общественик и общественикреволюционер
| наставка =
| роден-дата = [[9 декември]] [[1870]]
Ред 9:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''БожидарБожирад Андреев Татарчев''' е български лекар, общественик и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
==Биография==
БожидарБожирад Татарчев е роден на 9 декември 1870 година в [[Ресен]], тогава в Османската империя. Негови братовчеди са [[Христо Татарчев|Христо]] и [[Михаил Татарчев|Михаил]] Татарчеви, също активни дейци на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. Завършва медицина в [[Берлин]], [[Германия]], през 1892 година и специализира хирургия в [[Париж]] и [[Лондон]]. Там представлява ВМОРО и поддържал тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон Балкански комитет, близък до [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ht/ht_p18.htm Цочо Билярски, Валентин Радев,„Д-р Христо Татарчев Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996 г.]</ref>. Основна цел на двете организации е да запознават западно европейските общества със съдбата на поробеното население в [[Македония (област)|Македония]] и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК.
 
С братовчед си Христо Татарчев през 1882 г. заминава за [[Пловдив]], където завършва известната местна българска гимназия. С помощта на [[Екзарх Йосиф]] двамата продължават обучението си в [[Цюрих]], а по-късно и в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]], където през 1892 година завършват медицина. Полагат държавни изпити в [[Цариград]], които им дават право да практикуват лекарската професия в цялата [[Османска империя]].
Установява се в [[София]] и след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] подпомага американския журналист [[Артър Смит]] да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в София, а в периода 1923-1926 година е хирург в [[Битоля]]. След което пак се завръща в България. Божидар Андреев умира на 26 октомври 1940 година в София<ref>Македонска енциклопедия, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.1469</ref>.
 
През 1892-1893 година Божирад Татарчев е [[Българска екзархия|екзархийски]] училищен лекар в [[Скопие]]. Заминава за [[Париж]], където специализира гинекология и хирургия през 1893-1895 г. Продължава специализацията си в [[Англия]], където се усъвършенства около десет години, до 1905 г.<ref>Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 319-321.</ref> Наред с учебно-професионалното си усъвършенстване той развива широка обществено-революционна дейност: представлява ВМОРО и поддържа тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон [[Балкански комитет]], близък до [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ht/ht_p18.htm Цочо Билярски, Валентин Радев,„Д-р Христо Татарчев Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996 г.]</ref>. Основна цел на двете организации е да запознават западноевропейските общества със съдбата на поробеното население в [[Македония (област)|Македония]] и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК. През 1903-1904 година след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като представител онеправданото население произнася речи на многочислени митинги на Балканския комитет в Англия, както и на международен митинг в театър „Сара Бернар“ в Париж на 12 октомври 1903 година.
Установява се в [[София]] през 1905 г., след което подпомага американския журналист [[Артър Смит]] да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в Александровската болница, а по време на [[Балканска война|Балканската]] и [[Първата световна война]] е военен лекар на фронта.
 
В първите години след Първата световна война е активен член и подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства в България. Застъпва позициите на мнозинството, близко до възстановената [[ВМРО]] на [[Тодор Александров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2a.html Баждаров, Георги. Моите Спомени. София, 2000.]</ref>
 
През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. Установява се първоначално в Ресен, а после в [[Битоля]], където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.<ref>Бојаџиевски, Петар. Здравството во Битола низ вековите. Битола, 1992, 294-295.</ref> При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.
 
Д-р Божирад Татарчев е принуден е да се завърне в България. Назначен е като окръжен лекар в Кюстендил, където се пенсионира.<ref>Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 322-324.</ref> Почива на 26 октомври 1940 година в София<ref>Македонска енциклопедия, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.1469</ref>.
 
==Бележки==
Line 20 ⟶ 30:
 
{{Портал Македония}}
{{СОРТКАТ:Татарчев, БожидарБожирад}}
 
[[Категория:Ресенчани]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Божирад_Татарчев“.