Божирад Татарчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Първото име е Божирад, както ясно го наричат съвременниците Симеон Радев и Георги Баждаров |
Подпоручикъ (беседа | приноси) взето от версията за Божирад, доредактирано от Потребител:Naoum Kaytchev, за да се направи правилно преместване после |
||
Ред 1:
| име = Божирад Татарчев
| портрет = dot.png
| описание = български лекар,
| наставка =
| роден-дата = [[9 декември]] [[1870]]
Ред 9:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Божирад Андреев Татарчев''', срещан и като '''Божидар Татарчев''', е български лекар, общественик и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
==Биография==
Ред 18:
През 1892-1893 година Божирад Татарчев е [[Българска екзархия|екзархийски]] училищен лекар в [[Скопие]]. Заминава за [[Париж]], където специализира гинекология и хирургия през 1893-1895 г. Продължава специализацията си в [[Англия]], където се усъвършенства около десет години, до 1905 г.<ref>Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 319-321.</ref> Наред с учебно-професионалното си усъвършенстване той развива широка обществено-революционна дейност: представлява ВМОРО и поддържа тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон [[Балкански комитет]], близък до [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ht/ht_p18.htm Цочо Билярски, Валентин Радев,„Д-р Христо Татарчев Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996 г.]</ref>. Основна цел на двете организации е да запознават западноевропейските общества със съдбата на поробеното население в [[Македония (област)|Македония]] и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК. През 1903-1904 година след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като представител онеправданото население произнася речи на многочислени митинги на Балканския комитет в Англия, както и на международен митинг в театър „Сара Бернар“ в Париж на 12 октомври 1903 година.
Установява се в [[София]] през 1905 г., след което подпомага американския журналист [[Артър Смит]] да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в [[Александровска болница|Александровската болница]], а по време на [[Балканска война|Балканската]] и [[Първата световна война]] е военен лекар на фронта.
В първите години след Първата световна война е активен член и подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства в България. Застъпва позициите на мнозинството, близко до възстановената [[ВМРО]] на [[Тодор Александров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2a.html Баждаров, Георги. Моите Спомени. София, 2000.]</ref>
Ред 24:
През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. Установява се първоначално в Ресен, а после в [[Битоля]], където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.<ref>Бојаџиевски, Петар. Здравството во Битола низ вековите. Битола, 1992, 294-295.</ref> При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.
Д-р Божирад Татарчев е принуден е да се завърне в [[България]]. Назначен е като окръжен лекар в [[Кюстендил]], където се пенсионира.<ref>Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 322-324.</ref> Почива на 26 октомври 1940 година в София<ref>Македонска енциклопедия, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.1469</ref>.
==Бележки==
| |||