Долмабахче: Разлика между версии

До средата на 19 век резиденция на султана е бил дворецът [[Топкапъ]] в средновековен стил. След като контактите с Централна Европа станалистават по-интензивни и от там билиса възприети културни стандарти, султанът решилрешава, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. По поръчение на султан Абдулмечид І арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан строят новата резиденция от 1843 г. до 1856 г., която търпи по-късни преустройства. Разходите по строежа възлизат на около пет милиона фунта стерлинги, което отговаря приблизително на една четвърт от годишните постъпления от данъци. Финансирането става чрез печатане на книжни пари. Разправя се, че финансовият министър съобщил на султана, че строежът струва три хиляди и петстотин пиастра /тогава тридесет и два фунта стерлинги/. Всъщност това била сумата, необходима за напечатването на парите.

Фасадата показва класическа европейска сграда с две крила. Вътрешността е в типичен османски стил. В южното крило са представителните помещения, в северното - жилищните помещения, а между двете крила е голямата приемна зала, пред която има зелена площ от 2000м2, а над нея - 36м висок купол. Терасата към Босфора е оградена с висок зид, чийто порти водят към пристан, който днес не се използва редовно.

Забележително е техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си : газово осветление, тоалетни с течаща вода, централно отопление и асансьор. Обзавеждането е внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 тона злато и 40 тона сребро. При обзавеждането му не е използвано стъкло, а само кристал. В централната зала се намира най-големият полилей в света с 750 крушки, подарък от кралица Виктория.

Дворецът притежава и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал. Стилистично сградата се причислява към османския историзъм с елементи от европейския Ренесанс и барок. Днес дворецът е музей.