Уилям Адолф Бугеро: Разлика между версии

| име = УилямВилиам Адолф Бугро

'''УилямВилиам Адо̀лф Бугро̀''' ({{lang-fr|William-Adolphe Bouguereau}}, [[30 ноември]] [[1825]]- [[19 август]] [[1905]]) е френски [[живописец]], представител на [[академизъм|академизма]] и [[реализъм|реализма]]. Бугро е предан традиционалист, чиито реалистични картини, често примесени с [[митология|митологическа]] тематика, са модерна интерпретация на класиката със силен акцент върху красотата на [[жена|женското тяло]]. Макар че създава [[идеализъм|идеализиран свят]], неговото изкуство, близко по реализъм до снимка, е най-известно сред богатата класа. Бугро е много прочут в своето време, но днес неговите картини и техника на рисуване не получават голямо внимание, в сравнение с известността на [[импресионизъм|импресионистите]].

УилямВилиам Адолф Бугро е роден в [[Ла Рошел]], [[Франция]] на 30 ноември 1825 г. в семейство на търговци на вино и зехтин. В началото изглежда, че съдбата е предопределила да Уилям да се включи в семейния бизнес, но тогава се намесва чичо му Южен, който го обучава на класически и библейски дисциплини и успява да го изпрати във висше училище. Бугро показва артистичен талант още от малък. Клиент убеждава баща му да го изпрати в Училището по изящни изкуства в [[Бордо]], където Уилям печели първа награда за фигуративно рисуване за своята картина на Свети Рох. За да спечели допълнителни пари, Уилям изрисува етикети за [[мармалад]] и [[конфитюр]]<ref name="Wissman11">Fronia E. Wissman - ''Bouguereau'', Pomegranate Artbooks, Rohnert Park, CA, 1996, ISBN 0-87654-582-7, стр. 11</ref>.

Благодарение на съдействието на чичо си Бугро получава комисиона за рисуването на [[портрет]]и на [[енориаш]]и и когато леля му удвоява сумата, която е спечелил, УилямВилиам заминава за [[Париж]], за да стане ученик в Училището по изящни изкуства<ref name="Wissman11"/>. За да усъвършенства своите умения, Бугро се включва и в часовете по [[анатомия|анатомични]] [[дисекция|дисекции]] и изучава исторически носии и [[археология]]. Приет е в студиото на [[ФрасоаФрансоа ЕдуардЕдуар Пико]], където учи рисуване в академичен стил. Академичното рисуване поставя на историческите и митологични обекти най-висок статус. През 1850 Бугро печели [[Римска премия]] със своята творба ''„Зенобия, намерена от овчари на бреговете на Араксес“''<ref>Wissman - стр. 12</ref>. Неговата награда е престой във вила Медичи в [[Рим]], [[Италия]], където в допълнение към официалните уроци той може да изучава от първа ръка [[ренесанс]]овите творци и техните най-велики картини.

Критик казва за ранните творби на Бугро: {{цитат|Бугро има природен инстинкт и знание за контур. Еуритмията на човешкото тяло поглъща вниманието му и, спомняйки си щастливите резултати, които древните майстори и художниците от шестнадесети век са постигнали, човек може само да поздрави мусюмосю Бугро за опитите му да следва техните стъпки... [[Рафаело Санцио|Рафаело]] е бил вдъхновен от древността и никой не го е обвинявал, че не е оригинален<ref>Wissman - стр. 24</ref>.}}

[[Рафаело Санцио]] е любимия художник на Бугро и той приема тази критика за висок комплимент. УилямВилиам покрива едно от изискванията за спечелване на Римска премия като завършва копие от картина на стар майстор художник - ''„Триумфът на Галатея“'' от Рафаело. В много от своите творби той следва същия класически подход към формата на композицията и материята на обекта<ref>Wissman - стр. 25</ref>. Прекрасните портрети на дами от Бугро са много чаровни, отчасти защото той успява да разхубави седящото тяло, докато запазва неговото подобие с оригинала.

През 1856 Бугро се жени за Мари-Нели Моншаблон и впоследствие му се раждат пет деца. В края на 50^-те години на XIX в. УилямВилиам успява да завърже здрави връзки с търговци на изкуство, особено с Пол Дюран-Рюелак, който помага на клиенти да купуват картини от художници, излагащи творбите си в изложбите в Париж<ref>Wissman - стр. 13</ref>. Тези изложби годишно привличат над 300 хиляди души, което следователно е значима възможност за художниците да продават творбите си<ref>Wissman - стр. 70</ref>. Славата на Бугро достига до [[Англия]] през 60^-те години на XIX в. Благодарение на растящия си доход, той купува голяма къща и студио в [[Монпарнас]]<ref>Wissman - стр. 14</ref>.

В края на живота си УилямВилиам описва своята любов към изкуството така: {{цитат|Всеки ден отидвам в студиото си, преизпълнен с радост, а вечерта, когато съм задължен да спра заради тъмнината, едвам успявам да дочакам другата сутрин... Ако не мога да се отдам на своите картини, съм нещастен<ref>Wissman - стр. 114</ref>.}} През целия си живот Бугро рисува 826 картини.

{{СОРТКАТ:Бугро, Адолф УилямВилиам}}