Разлика между версии на „Беседа:Дидие Дешан“

:Ето правилото от [[У:Н6]]: '''2. носовостта се отбелязва с "m" или "n" съгласно оригиналния правопис (Ambert - Амбер, Andance - Анданс, Dompierre - Домпиер, Donfront - Донфрон);'''. Шанз-Елизе е изключение от т. н. исторически утвърдени обекти, което у нас се утвърдило като Шанз от руски. Ако гледаме него трябва да стане Дешанз. В УН6 няма конкретно правило, което да казва, че съчетанието "mps" се предава като "Н" или "НЗ". Тъй като това е носовка без аналог в българския се гледа графемната близост на "М" с "М". IPA произношението му е deˈʃɑ̃, където виждаме, че за "М" има символ от нещо като "О" с кавички. Виждаме, че и в руската уики статията за него е Дешам. [[Потребител:Прон|Прон]] 21:22, 12 март 2010 (UTC)
:Ето тук и произношение [http://www.forvo.com/word/didier_deschamps/], където чуваме, че звукът е нещо като удължено "О", а след него неопределен звук от смесица на "М" и "Н".[[Потребител:Прон|Прон]] 21:50, 12 март 2010 (UTC)
::Произношението ми е ясно, което е и причината да се намеся. Наредба 6 е пропуснала да отбележи, че това не важи, когато носовата съгласна е в края на думата. Търкуването ти за Шанз-Елизе не е много коректно. Тук има з само защото последващата дума започва с гласна, т.е. озвучаването на нямото s в случая е без отношение. А предаването на носовата съгласна с -н- в тази дума и във всички думи, където тя е в края им, е напълно според правилото, а не изключение. Потърси българска транскрипция на Les Temps Modernes, например. Или на героинята на Дюма Sophie Printemps. Или на всякаквите български бизнеси, които са решили да се кръстят с транскрибцията на френската дума за пролет. Няма "изключения". Това е правилото. Няма френска дума, в която носовата съгласна да е накрая, да се означава на френски с -m и да се транскрибира на български с -м. --[[Потребител:Yuzz|Yunuz]] 08:38, 13 март 2010 (UTC)