Разлика между версии на „Беседа:Дидие Дешан“

(→‎За преместването: опс, подпис)
::::Прон, забележи, че в примерите Ambert и Dompierre носовата гласна е последвана от звуковете [{{IPA|b}}] или [{{IPA|p}}]. Спомням си, че веднъж (отдавна) бях чел, че носовите гласни се предават с гласна + <м> точно тогава, когато след тях стои някой от тези два звука, а иначе с гласна + <н>. Причината е появата на асимилация. В случая с полското име Zagłębie носовостта се губи дори на изходния език за сметка на звука [{{IPA|m}}]&nbsp;– произношението е [{{IPA|zaˈɡwɛmbʲɛ}}]. А относно френския, крайната съгласна на думата не се чете '''освен ако''' следващата дума не започва с гласна. Затова имаме [[Сен Дьони]], но [[Сент Етиен]]. --<span class="force-naked-links">[[Потребител:Cmrlbg|Cmrlbg]] [[Потребител беседа:Cmrlbg#top|(б)]]</span> 09:29, 13 март 2010 (UTC)
:::::Хм, за предаване не знам, но със сигурност началото на френското '''imp'''ossible се чете '''енп'''... - поне така твърдят в часовете по френски.--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] 10:05, 13 март 2010 (UTC)
:::::П.П. При Champs-Élysées също имаме "p" след дифтонга, но той твърдо си се запзва. Правилото според тетрадката ми по френски е точно такова - "om", "am", "em", "im", "um" + p, b -> "он", "ан" (Ch'''amp'''s-Élysées), "ан", "ен" ('''imp'''ossible), и това последното просто няма как да го изпиша с български букви как се произнася [[Картинка:Usmivka.png|:-)]].--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] 10:28, 13 март 2010 (UTC)