Съвременна епоха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премести „Модерност“ като „Съвременна епоха“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Gavrilloprincip2.jpg|thumb|210px|Изстрелите на [[Гаврило Принцип]] уцелват в сърцето не само [[Австро-Унгария|австро-унгарския]] [[престолонаследник]], но и [[Европа|европейската]] и [[свят|световна]] [[сигурност]]]]
'''Модерност''' е термин, който типично се отнася до "пост-традиционалният, пост-медиевистичен исторически период", маркиран в частност от възхода на индустриализма, капитализма, секуларизацията, националната държава и конституентните форми на следене и проследяване (Barker 2005, 444). Терминът е свързан с термините "модерна ера" и "[[модернизъм]]", но формира различен концепт. В различни контексти терминът може да се отнася до състояние, асоциирано с културните и интелектуални движения за даден период, започваки някъде от 1436 до 1789 (а за някои дори късната 1895) и продължаващи до 70-те на 20 век или по-късно (Toulmin 1992, 3-5).▼
[[Картинка:Lenin-last-underground, 1917.jpg|thumb|210px|Три години след изстрелите на Принцип, [[Ленин]] възвестява началото на [[Световна пролетарска революция|Световната революция]]]]
[[Картинка:JFK speech lch bin ein berliner 1.jpg|thumb|210px|След началото на изграждането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] [[Джон Кенеди|Кенеди]] произнася [[крилата фраза|знаменателната си фраза]] [[Ich bin ein Berliner]]]]
'''Съвременната епоха''' или '''Съвременността''', често обозначавана в социокултурен план и с [[термин]]ите '''Модерна ера''' и '''Модерност''' е [[История|историческа категория]] с която се отнася настоящето време като историческа епоха, ведно с предхождащия го [[период]] с историческите [[причинно-следствена връзка|причинно-следствени връзки]], които са породили настоящото [[статукво]]то.
Съвременната епоха типично се отнася в социално-икономически план до "пост-традиционалният, пост-медиевистичен исторически период", маркиран в частност от възхода на [[Индустрия|индустриализма]], [[Капитализъм|капитализма]], [[секуларизация]]та, [[Национализъм|националната държава]] и конституентните форми на следене и проследяване (Barker 2005, 444).
▲
== История на историческата периодизация <ref>{{cite book |last= Гюзелев |first= Васил |authorlink= Васил Гюзелев |title= Апология на средновековието (Апология на европейското Средновековие) |year= 2004 |publisher= Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1}}</ref>==
В епохата на [[Ренесанс]]а възниква класическата [[историческа периодизация]] на Древност ([[Античност]]), Средни векове ([[Средновековие]]) и Наше време ([[Ново време]]).
През епохата на [[Просвещение]]то влиза в употреба и термина [[Най-ново време]], с който понятийно се обозначава тогавашната съвременност.
[[Обичай]]но и [[традиция|традиционно]] класическата [[историография]] се въздържа от историческо [[оценка|оценяване]] на съвремието по обясними причини - силната [[идеология|идеологизация]] и [[политология|политизация]] на съвременността и съществуващите [[обществени отношения]], или казано с думите на една [[крилата фраза]] "[[Историята се пише от победителите]]". Тази идеологизация и политизация възпрепятства провеждането на сравнително обективни исторически изследвания на съвременността, поради същуствуващия висок [[риск]] от [[автор]]ски [[субективизъм]], водещ след себе си до "[[порок|порочност]]", поради неприложимостта при такива изследвания на основополагащи и [[право|правни]] принципи на обективност, безпристрастност и неутралност. Разбира се да се говори за "изключването" на историческите изследвания на съвременността от корпуса на историграфията е навъзможно, ненужно, а и вредно, но по отношение на тяхната обективност, безпристрастност и неутралност винаги съществува обяснима силна [[критика]]. Ето защо като принцип се счита, че колкото по-назад във времето е отдалечено едно историческо изследване, толкова по безпристрастнна и неутрална би следвало да е субективната гледна точка на [[автор]]ите му.
== Отграничаване на съвременната епоха <ref>{{cite book |last= Гюзелев |first= Васил |authorlink= Васил Гюзелев |title= Апология на средновековието (Атлантическият път - портата към Новия свят /Европейският XV век и откриването на Америка) |year= 2004 |publisher= Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1}}</ref>==
[[Картинка:Brandeburg Tor.JPG|thumb|left|250px|От [[9 ноември]] [[1989]] г. "[[Бранденбургска врата|Портата на света]]" между [[Студена война|изтока и запада]] е отново отворена]]
Принципно в историографията е възприето гледището, че един исторически период от 50 години до столетие ([[век]]) назад във времето е достатъчен за едно сравнително безпристрастно и неутрално оценъчно историческо изследване (като средно претеглена стойност за това се взема [[демография|демографската]] [[средна продължителност на живота|средна продължителност на живота]] с оглед избягане на субективната преценка на съвременниците на историческите събития).
Като начало за Съвременната епоха към началото на [[21 век]] обикновено се взема началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] (в страните от бившия [[Съветски блок]] - [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]), но това е условно. Историците тръгвайки по пътя на причините породили световните конфликти на [[20 век]] стигат доста по-назад във времето - поне до 60-те и 70-те години на [[19 век]] след [[Кримска война|Кримската война]]. Някои [[Консерватизъм|консервативни]] изследователи намират причините за световните противоречия довели до световните конфликти през 20 век още по-назад във времето достигайки до [[Френска революция|Френската революция]], [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] с последвалия ги [[Виенски конгрес]], търсейки дори причините обусловили Френската революция.
Тези [[хронология|хронологични]] различия между историческите школи и изследователите по [[политика|политически]] и [[идеология|идеологически]] причини не позволяват относително точното "[[кодекс|кодифициране]]" на началото както на Съвременната епоха, така и хронологичните [[граница|граници]] на [[Ново време|Новото]] и [[Най-ново време]].
== Източници ==
<references />
==Литература==
* Barker, Chris. 2005. Cultural Studies: Theory and Practice. London: Sage
| |||