|
}}
'''Андрей Райков Блъсков''' е [[Българскаопълченец-поборник, армия|български [[офицер]] (,[[генерал-майор]]), командир на [[ПетиV-и пехотен дунавскиПехотен полк|5<sup>-ти</sup> пехотен дунавскиДунавски полк]] през [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]).
== Биография ==
Андрей Блъсков е роден на 25 февруари 1857 г. в Шумен. Син е на възрожденския учител [[Райко Блъсков]] и брат на писателя [[Илия Блъсков]]. През 1875 г. завършва [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]], след което. следваУчи в българското училище в [[Букурещ]] и Одеското военно училище. Участва в националното освободителнонационалнреволюционното движение, като куриер в Габровския таенчастен революционен комитет.
=== Руско-турска война (1877-1878) ===
През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е [[Опълчение|опълченец]] в IV-а [[рота]] на II-а Опълченска [[дружина]]. Участва в боевете при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и [[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Награден за проявена храброст с „Георгиевски кръст“ IV ст. През 1878 г. повишен в офицерско звание [[прапоршчик]].
През 1885 г. Андрей Блъсков завършва военнатаВоенна академия в [[Русия]].
=== Сръбско-българска война (1885) ===
През [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]) е командир на [[Пети пехотен дунавски полк|5V-и<sup>-ти</sup> пехотенПехотен дунавскиДунавски полк]] (от 13 септември 1885 г.), началник на [[Сливнишки отряд|Сливнишкия отряд]]<ref>'''Венедиков''', '''Й.''', ''История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година'', София, 1985, Издателство на отечествения фронт, с. 105</ref> и началник на централния участък на Сливнишката позиция.<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 466</ref> Проявява голямо тактическо умение и маневреност при задържането на [[Дринска дивизия|Дринската сръбска дивизия]] на 5 ноември. Участва в укрепването на позицията и в боевете, където на 5 ноември бива ранен.<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 137, с. 192</ref> За участието си във войната е награден с Орден „За храброст“ IV степенст. и произведенповишен ввъв военно звание чин [[майор]].
След войната участва в детронацията на [[княз]] [[Александър I Батенберг]], а след контрапреврата е уволнен от армията. По-късно е реабилитиран и служи във [[Военно министерство|Военното министерство]] като началник на отделение.
=== Балканска война (1912-1913) ===
През [[БалканскататаБалканска война|Балканската война]] ([[1912]]-[[1913]]) е мобилизиран и служи в Главното тилово управление.
Председател е на Поборническо-опълченското дружество „Шипка“ в [[Габрово]], а по-късно на Ценралното поборническо-опълченско дружество в София.
== Награди ==
* Орден „[[За храброст]]“ III и IV степенст.
* Златен войнишки кръст „[[За храброст]]“ I степенст.
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II степенст.
* Руски „Георгиевски кръст“ IV степенст. / Русия / - отза Руско-турската война (1877-1878)
* Руски орденОрден „Света Ана“ II степенст. / Русия /
== Бележки ==
| 