Православие: Разлика между версии

== Православието и другите християнски конфесиивероизповедания ==

Според учението на [[арианство|арианите]], Бог Син не е ''Единосъщен'', а ''подобносъщен'' на Бог Отец, т. е. на практика не е Бог, а е творение и има същия произход като всички твари. Въпреки намесата на император [[Константин I Велики]], който симпатизира на арианството, това учение е осъдено на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в [[Никея]] през [[321]] година. Като модифицирановидоизменено арианство, [[македонянство]]то въвежда идеята за тварния произход на Светия Дух. Това учение е отхвърлено на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[385]], Константинопол). В постановките на тези два събора православни, католици и почти всички конфесиивероизповедания, възникнали на базата на протестантството, са в общи линии единодушни.

[[Несторианство]]то възниква като реакция срещу арианството и изтъква предимно Божественото достойнство на Словото. Поради това несторианите възприемат историческия Иисус като обикновен човек, който само по мистичен начин е свързан с Второто лице на Светата Троица. В тази връзка те наричат Дева Мария (чиято девственост не подлагат на съмнение) ''„човекородица”''. При отхвърлянето на несторианското учение като ерес, възниква и понятието ''[[Богородица]]''. Така [[Трети вселенски събор|Третият вселенски събор]] в [[Ефес]] ([[431]]) за първи път фиксиразалага догматично култа към майката на Христос. Днес разбирането по този въпрос е общо за католици и православни.

Основните различия между православието и католицизма произлизат от времето на [[политика|политическите]] спорове между християнския Запад и християнския Изток. Формален повод за разделянето на двете най-големи за времето си църковни общности става т. нар. спор около „филиокве” ( на [[латински]] ''Филиос"-син и "кве" – от, "от Сина"). В западната църква с течение на вековете става все по-популярно нововъведението към Символа на вярата на тази дума, с която се обозначава, че Светият Дух изхожда не само от Бог Отец, но и от Бог Син. Поправката се споменава за първи път в средата на [[6 век]] от [[Исидор Севилски]] и дълго време не е била повод за разногласия. Въпреки по-късните интерпретациитълкувания и от двете спорещи страни, всъщност основният аргумент от страна на православието в рамките на спора е, че Символът не може да бъде променян без решение на Вселенски събор. По-късно критиката от страна на православието обвинява католицизма в [[субординация]], в случая – принизяване на божественото достойнство на Светия Дух, от своя страна католицизмът отвръща, че Православието принизява ролята на Бог Син. В днешно време дискусиитеспоровете по този проблем са редки и се водят изключително на специализирано [[теология|богословско]] ниво.

Основни дискусионниспорни моментитеми между православието и католицизма са късните нововъведения, направени от Ватикана – [[догмат]]ите за непорочното зачатие на Богородица (т.е. че тя е зачената непорочно подобно на Иисус Христос) и догмата за върховенството и непогрешимостта на [[папа]]та (когато говори ex cathedra, т.е. от името на Църквата). Последното като цяло е несъвместимо с православната [[еклезиология]].

Различните външни отлики в [[култ]]а, [[календар]]а, [[богослужение]]то, начина на оформяне на църковния живот и др. имат формален характер и не биха могли да бъдат повод за дискусииспорове на фундаменталноизначално ниво.