Разлика между версии на „Православие“

8 байта изтрити ,  преди 10 години
Отдава се особена почит на [[светец|светците]], особено към [[Богородица]], която по святост превъзхожда дори най-висшите [[ангел]]ски чинове. С почитането на светците е свързано [[иконопочитание]]то.
 
== Православието и другите християнски конфесиивероизповедания ==
 
=== Православие и ученията до Седмия вселенски събор ===
Православната [[догматика]] (респ. католическата) се развива и формулира в рамките на борбата срещу различни обявени за [[ерес]]и учения.
==== Арианство и македонянство ====
Според учението на [[арианство|арианите]], Бог Син не е ''Единосъщен'', а ''подобносъщен'' на Бог Отец, т. е. на практика не е Бог, а е творение и има същия произход като всички твари. Въпреки намесата на император [[Константин I Велики]], който симпатизира на арианството, това учение е осъдено на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в [[Никея]] през [[321]] година. Като модифицирановидоизменено арианство, [[македонянство]]то въвежда идеята за тварния произход на Светия Дух. Това учение е отхвърлено на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[385]], Константинопол). В постановките на тези два събора православни, католици и почти всички конфесиивероизповедания, възникнали на базата на протестантството, са в общи линии единодушни.
==== Несторианство ====
[[Несторианство]]то възниква като реакция срещу арианството и изтъква предимно Божественото достойнство на Словото. Поради това несторианите възприемат историческия Иисус като обикновен човек, който само по мистичен начин е свързан с Второто лице на Светата Троица. В тази връзка те наричат Дева Мария (чиято девственост не подлагат на съмнение) ''„човекородица”''. При отхвърлянето на несторианското учение като ерес, възниква и понятието ''[[Богородица]]''. Така [[Трети вселенски събор|Третият вселенски събор]] в [[Ефес]] ([[431]]) за първи път фиксиразалага догматично култа към майката на Христос. Днес разбирането по този въпрос е общо за католици и православни.
==== Монофизитство ====
[[Монофизитство]]то, макар и да приема Иисус Христос за Богочовек твърди, че в него е изявена една единствено природа – Божествената. По-късно [[монотелитство]]то поддържа тезата, като отрича само съществуването на човешка воля у Иисус. Тези две учения са отхвърлени като „неправославни” на [[четвърти вселенски събор|Четвъртия вселенски събор]] ([[Халкидон]], [[451]]) и на [[Шести вселенски събор|Шестия вселенски събор]] (Константинопол, [[680]]-[[681]]). В резултат на това от православието отпадат редица [[дохалкидонски църкви|древни източни църкви]] – като [[Арменска църква|Арменската]] и [[Коптска църква|Коптската]], с които в днешно време православните църкви поддържат тесни и приятелски отношения.
 
=== Римокатолицизъм ===
Основните различия между православието и католицизма произлизат от времето на [[политика|политическите]] спорове между християнския Запад и християнския Изток. Формален повод за разделянето на двете най-големи за времето си църковни общности става т. нар. спор около „филиокве” ( на [[латински]] ''Филиос"-син и "кве" – от, "от Сина"). В западната църква с течение на вековете става все по-популярно нововъведението към Символа на вярата на тази дума, с която се обозначава, че Светият Дух изхожда не само от Бог Отец, но и от Бог Син. Поправката се споменава за първи път в средата на [[6 век]] от [[Исидор Севилски]] и дълго време не е била повод за разногласия. Въпреки по-късните интерпретациитълкувания и от двете спорещи страни, всъщност основният аргумент от страна на православието в рамките на спора е, че Символът не може да бъде променян без решение на Вселенски събор. По-късно критиката от страна на православието обвинява католицизма в [[субординация]], в случая – принизяване на божественото достойнство на Светия Дух, от своя страна католицизмът отвръща, че Православието принизява ролята на Бог Син. В днешно време дискусиитеспоровете по този проблем са редки и се водят изключително на специализирано [[теология|богословско]] ниво.
 
Отново на богословско ниво съществува и разлика в тълкуването на [[Първороден грях|първородния грях]] и свързаните с тази проблематика тайнства. Докато според католицизма всяко тайнство действа от само себе си, то православната гледна точка включва човешкото усърдие като фактор изпълненото тайнство да стане действено.
 
Основни дискусионниспорни моментитеми между православието и католицизма са късните нововъведения, направени от Ватикана – [[догмат]]ите за непорочното зачатие на Богородица (т.е. че тя е зачената непорочно подобно на Иисус Христос) и догмата за върховенството и непогрешимостта на [[папа]]та (когато говори ex cathedra, т.е. от името на Църквата). Последното като цяло е несъвместимо с православната [[еклезиология]].
 
Различните външни отлики в [[култ]]а, [[календар]]а, [[богослужение]]то, начина на оформяне на църковния живот и др. имат формален характер и не биха могли да бъдат повод за дискусииспорове на фундаменталноизначално ниво.
 
=== Протестантство ===
Анонимен потребител