Уикипедия

Ориноко: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м копивио
Ред 37:
 
{{Link FA|lmo}}
 
Обща характеристика :)
 
В южноамериканската страна Венецуела се простира своеобразна географска област, наречена "Лянос". Това е обширна низина в басейна на р.Ориноко, покрита с висока тревиста растителност, сред която се срещат, макар рядко, и дървета. По външен вид тревистата област "Лянос" прилича много на саваните в Африка.За климата на тази област е характерна смяната на две годишни времена.
 
От април: до октомври тук валят изобилни дъждове, а през останалите месеци ляносите изменят коренно външния си вид. Те ту приличат на безжизнена пустиня, ту са покрити с тревиста буйна растителност, огласяна от хилядите звукове на животни и птици.Обитатели на ляносите са антилопата, ягуарът, броненосецът, крокодилът, много блатни птици и водни змии, а отглеждани от човека - конете, говедата и мулетата.През сухия период тревата пожълтява и изгаря от силното слънце, листата на дърветата окапват, а реките намаляват или съвсем пресъхват. Животните страдат от глад и жажда, ето защо някои търсят убежище към реките, други заспиват летаргичен сън, а трети измират. Започнат ли обаче дъждовете, тревите бързо поникват и надминават човешки ръст.
 
Дърветата разтварят пъпките си и се обкичват с нови листа и цветове. Привлечени от първата зеленина, безброй тревопасни животни прииждат и ляносите отново се оживяват.Ето как известният немски географ и пътешественик Александър фон Хумболт описва ляносите и промените, които настъпват периодично в тях:"Тягостно впечатление прави областта на ляносите през дългите сухи месеци. Обширната степ има унил и мрачен вид, оголена и безплодна като каменна кора на някоя пуста планета. Отвесните лъчи на ясното жарещо слънце изгарят тревата и я превръщат в прах. Засъхналата почва се напуква от широки пукнатини, като че ли причинени от силно земетресение. Когато се надигнат в страшен вихър два противоположни вятъра, от земята се подема прах и пясък във вид на тъмен облак.
 
Горещият прах, който се носи във въздуха като мъгла, увеличава задухата, а източният вятър вместо свежест разлива нови вълни горещ въздух. Малко по малко изчезват и последните влажни места, по които вече жълтеят листата на палмите. Засухата причинява навсякъде смърт. Гонени от глад и жажда, препускат стада коне и рогат добитък: първите с изтегнати срещу вятъра шии, вторите - с глух рев, поемайки дълбоко въздух, за да открият по неговата влажност близостта на някое не съвсем изсъхнало пасище. Някои животни утоляват жаждата си, като прегризват кората на дърветата и се мъчат да смучат от тях сок.Но животните не намират покой даже и когато жаркият ден се смени с прохладна нощ.
 
По време на съня им прилепите и множество насекоми смучат от тях кръв и им причиняват гнойни рани по кожата. Всичко това прави тежко съществуването на животните през времето, когато слънчевият пек изсмуква влагата от земята.Най-после след продължителната суша настъпва време на благодатни дъждове и пустинният вид на ляносите бързо се променя. Тъмната синева на безоблачното небе побледнява от бързо нахлуващите от юг облаци. Глухи гръмотевични тътнежи известяват приближаването на съживителен дъжд. И ето най-горният слой от почвата едва успява да се напои с влага и ляносите вече се покриват с разнообразни треви и други растения.
 
Тревистите мимози се пробуждат и повдигайки отпуснатите си клонки, разтварят нежни листенца срещу изгряващото слънце; поздравяват го с безспирни песни птиците и разтварящите се цветове на водните растения. Стада от коне и крави пасат по пасищата, а ягуарът се крие във високата трева. На места край блатата размекналата се глина бавно се повдига и изведнъж като от кален вулкан със силен трясък земята захвърчава във въздуха. От разтворилата се яма веднага излиза огромна змия или броненосец, пробуден от летаргичния си сън от освежителната влага на първите дъждове.По време на дъждовете реките се разливат и по-ниските места се превръщат в огромни временни езера. Конете се събират по най-високите места, които се извисяват над водата като островчета.
 
Събрани на куп, животните с часове плуват наоколо и търсят трева. При това много животни се давят, а други стават жертва на крокодилите. До идването на испанските колонизатори в Южна Америка в ляносите не е имало постоянни, селища! По времето, когато ляносите се зеленеели и гъмжели от животни, тук са идвали индианци и бели преселници само на лов за диви животни. Но днес вече са се появили на места край реката и постоянни селища. Части от ляносите са разорани и превърнати в плантации за тропични култури: захарна тръстика, памук, тютюн и други. Освен това се отглеждат хиляди глави коне и говеда. Ето защо тази област напоследък добива особена важност и като животновъден район на Венецуела
 
[[an:Orinoco]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ориноко“.