Уикипедия

Станчо Белковски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''Станчо Илиев Белковски''' е водещ [[България|български]] [[архитект]] от първата половина на [[20 век]], професор, член-кореспондент на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН).
 
== Биография ==
Станчо Белковски е роден през [[1891]] в учителско семейство в [[София]]. От 1910 учи архитектура в [[Политехника на Берлин-Шарлотенбург|Политехниката на Берлин-Шарлотенбург]], но прекъсва обучението си по време на войните (1912-1918) и се дипломира едва през 1920. След завръщането си в София започва работа присъвместно с архитект [[Иван Васильов]], а от 1925 работи самостоятелно. От 1928 до 1939 е съдружник с [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], съвместнозаедно с когото реализира много от най-известните си проекти.<ref name="Стоилова">{{cite web | last = Стоилова| first = Любинка| year = 2007| url = http://stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18605| title = Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура| publisher = stroitelstvo.bg| accessdate = 18 декември| accessyear = 2007}}</ref>
 
През 1943, малко след основаването на [[Държавна политехника|Висшето техническо училище]], Белковски става преподавател в него, като поставя основите на катедра „Обществени сгради“, която ръководи до края на живота си. От 1944 до 1945 е първият избран ректор на училището, от 1959 до 1961 е декан на Архитектурния факултет. През 1961 става член-кореспондент на БАН и директор на [[Институт по градоустройство и архитектура|Института по градоустройство и архитектура]], като остава на този пост до края на живота си година по-късно.<ref name="Стоилова"/>, когато умира по време на служебно пътуване в Полша.
 
== Известни проекти ==
Белковски е автор на много обществени, жилищни и други сгради, най-значителни от които са:
* Къща на Владо Георгиев (бивша, после резиденция на Австрийското посолство), ул. Гладстон 16, София, (1923, с арх. [[Иван Васильов]] - това е единствената обща работа на Белковски и Васильов)
* Алианс Франсез, пл. „Славейков“, [[София]]
* Сграда на Алианс Франсез (бивша, после Център за изучаване на чужди езици и Концертна зала "Славейков", сега отново Алианс франсез), пл. „Славейков“, София, (1924)
* Къща на Куюмджийски, ул. „Велико Търново“, София
* Къща на СемерджиевЦ. Б. и С. М., улбул. „Оборище“Цариградско шосе 23 и ул. 12Гогол, София
* Къща на Анджело Куюмджийски (бивша, сега разиденция на американския посланик), ул. „Велико Търново“ 18, София, (1935-1936, с арх. [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]])
* Къща на [[Никола Мушанов]] (разрушена през 2005), ул. „[[Московска]]“ 47, София▼
* Къща на Г. Семерджиев (бивша, по-късно посолство на ДР Виетнам, после посолство на Либия), ул. „Оборище“ 12, София, (1932-1933, с арх. Иван Данчов)
* Телеграфо-пощенска палата, [[Велико Търново|Търново]] (1930; с [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]])
▲* Къща на [[Никола Мушанов]] (бивша, разрушена през 2005), ул. „[[Московска]]“ 47, София, (1925)
* Градоустройствено решение за жилищен комплекс „[[Твърди ливади]]“, [[Перник]] (1925-1932; с Иван Данчов)▼
* ГерманскоТелеграфо-пощенска училище (днеспалата, [[НационалнаВелико музикална академияТърново|Търново]]), София (1931-1932;1930, с арх. Иван Данчов)
▲* Градоустройствено решение за миньорски жилищен комплекс „[[Твърди ливади]]“ с жилища за миньори, [[Перник]], (1925-1932;, с арх. Иван Данчов)
* Германско училище, [[Бургас]] (1931-1932; с Иван Данчов)▼
* Девически Дом "Анка Евстат. Гешова" за 24 студентки/ученички (бивш, после Районен съд - брачна колегия, сега непоправимо повреден), Красно село, бул. Цар Борис ІІІ и ул. Ген. Ал. Суворов, София
* [[Комплекс „България“|Архитектурен комплекс „България“]], бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ 4, София (1934-1937; с Иван Данчов)▼
* КинотеатърГерманско и апартаментен хотел „Балкан“училище (сегабивше, днес [[МладежкиНационална театърмузикална академия]]), София (19351931-1937;1932, с арх.Иван Данчов)
▲* Германско училище, [[Бургас]], (1931-1932; с арх. Иван Данчов)
* Фондова борса, пл. „Гарибалди“, София (1936-1939)
* Гробница-Мазолей на Димитър Яблански, семейна на Паница-Яблански, Централни гробища, Орландовци, София
* Доходна сграда, ул. „Съборна“ 1, София (1938-1940)
▲* [[Комплекс „България“|Архитектурен комплекс „България“]] - новия хотел "България" с ресторант и сладкарница и Концертна зала "България", бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ 4, ул Аксаков 3 и ул. Г. Бенковски, София, (19341931-1937;, с арх. Иван Данчов)
* Правителствена поликлиника, София
* Студентски дом с театър-кино, пл. Народно Събрание 10, София, (1932-1933, с арх. Иван Данчов)
* Телефонна палата, ул. „Гурко“, София (1939-1947)
* Кинотеатър и апартаментен хотел „Балкан“ (бивш, сега [[Младежки театър]]), София, (1935-1937, с арх. Иван Данчов)
* Фондова борса (бивша, после Министерство на вътрешната търговия и услугите, сега профсъюз-Синдикат "Подкрепа"), пл. „Гарибалди“, София, (1936-1939)
* Доходна сграда (бивша на застрахователно дружество "България", после Американско посолство, сега Испански културен институт "Сервантес"), ул. „Съборна“ 1, София, (1938-1940)
* Еврейска болница (бивша, после клиника по Ендокринология, сега отново еврейска), ул. Дамян Груев, ул. Марко Балабанов, София, (1935, с арх. Иван Данчов)
* Банкова болница на БНБ (бивша, после Правителствена поликлиника, сега Градска стоматологична поликлиника), ул. Иван Вазов 5 и ул. 6-ти септември, София, (с арх. Иван Данчов)
* Хижа "Алеко" на Витоша - новата хижа, София, (1943)
* Хижа "Тинтява" на Витоша - новата хижа, София, (1943)
* Телефонна палата, ул. „Гурко“, ул. Дякон Игнатий (Левски), ул. Ст. Караджа, ул. Княз Ал. Батенберг, София, (1936-1947)
* Физико-математически факултет, бул. „Джеймс Баучър“, София (1951)
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Станчо_Белковски“.