Реактивна система за залпов огън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
Следващата крачка е направена от [[Съветски съюз|Съветския съюз]], където работите над подобно оръжие се водят от 1920 г. Създадените през 1927 г. реактивни снаряди [[РС-82]] (82-мм) и РС-132 (132-мм) са изпробвани (РС-82) в качеството им на въздушно въоръжение от съветските [[изтребител]]и през 1939 г. във боевете над [[Битка при Халхин-Гол|Халхин-Гол]], след което през 1939 - 1941 г. се разработват първите самоходни РСЗО [[БМ-13 Катюша]] и БМ-8-24. Те са приети на въоръжение в Съветската армия в самото начало на [[Велика Отечествена война|Великата Отечествена война]], а до края на Втората световна война всяка от големите воюващи държави разработва свои варианти на РСЗО.
С настъпването на реактивната ера, РСЗО претърпяват бурно развитие и днес са на въоръжение в почти всички армии в света. Калибърът на съвременните системи достига до 375 мм, броят на направляващите за изстрелване на реактивните снаряди — до 50, далекобойността — до 70 км, площта на поразяване до 67 [[ха]] (672 000 м<sup>2</sup>) (при руската РСЗО [[Реактивна система за залпов огън БМ-30 "Смерч"|БМ-30 „Смерч“]] далекобойност достига 90км.
== Описание ==
| |||