Пий VI: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: hu:VI. Piusz pápa |
Пълен превод на статията от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition |
||
Ред 12:
място_на_смъртта=[[Валанс]], [[Франция]]|}}
'''Пий VI''' (27 декември 1717 - 29 август 1799), роден в Чезена като
== Биография ==
Името на Пий VI се свързва с множество непопулярни опити да се възроди великолепието на папа [[Лъв X (папа)|Лъв X]] (1513-21) чрез популяризиране на изкуството и благоустройствени проекти. Пий VI е най-известен във връзка със създаването на [[Ватикански музеи#Пио-Климентов музей|Музея на Ватикана]], започнат по негово предложение от предшественика му [[Климент XIV]], както и с непрактичния и скъпоструващ опит за пресушаване на Понтинските блата, по-късно успешно постигнато през 1930 г. от фашисткия диктатор [[Бенито Мусолини]].▼
=== Ранни години ===
След като получава научната степен „доктор по право“ Браски се мести във [[Ферара]] и става личен секретар на кардинал Руфо (ит. ''Ruffo''), в чиято епархия Остия и Велетри заема длъжността одитор (ит. ''uditore'') до 1753 г. Умелото му представяне при изпълнението на мисия в кралския двор на [[Неапол]] му печели уважението на папа [[Бенедикт XIV]], който го назначава като един от своите секретари и каноник на [[Свети Петър (базилика)|базиликата Св. Петър]]. През 1758 г. той е ръкоположен за прелат, а през 1766 г. е назначен за ковчежник на апостолическата палата ([[Латински език|лат.]] ''Camera Apostolica'') от папа [[Климент XIII]]. Недоволните от неговото съвестно и спестовно управление на църковните финанси подтикват папа [[Климент XIV]] да го въздигне в кардинал-свещеник на Сан Онофрио на 26 април 1773 г. – повишение, което за известно време неутрализира влиянието му. По време на четиримесечния [[конклав]], последвал смъртта на Климент XIV, [[Испания]], [[Франция]] и [[Португалия]] в крайна сметка оттеглят възраженията си срещу Браски, който все пак е един от по-умерените опоненти на анти-йезуитската политика на предишния папа и той се възкачва на Светия престол на 15 февруари 1775 г.
=== Понтификат ===
През 1796 г. френски републикански войски под командването на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] нахлуват в Италия, побеждават папските войски и окупират [[Анкона]] и [[Лорето]]. Пий VI моли за мир, който е сключен в Толентино на 19 февруари 1797 г. На 28 декември същата година, при размирици, за които папските сили обвиняват италиански и френски революционери, е убит популярният бригаден генерал Матюрен-Леонар Дюфо, придружаващ в Рим [[Наполеон II|Жозеф Бонапарт]], като част от френското посолство. Това създава предтекст за продължаване на инвазията. [[Луи Бертие|Генерал Бертие]] се отправя към Рим, окупира го без съпротива на 10 февруари 1798 г. и обявява Римска република, като настоява папата да се откаже от светската си власт. След отказа на Пий VI, той е пленен и заточен в цитаделата на Валанс, главен град на департамента Дром (фр.: Drôme), където умира шест седмици по-късно, на 29 август 1799 г., след най-дългото управление на [[Ватикан|Светия престол]] дотогава.▼
==== Първоначалните действия ====
Първоначалните му действия като папа създават очаквания за либерално управление и реформа на зле функциониращата администрация на папските държави. Той демонстрира здрав разум в благоволенията си, порицава губернатора на [[Рим]] Потенциани (ит. ''Potenziani'') за непотушени безредици, сформира съвет от кардинали за подобряване на финансовото състояние и облекчаване на данъчното бреме, търси сметка на Николо Биски (ит. ''Nicolo Bischi'') за разходването на средства, предназначени за закупуване на зърно, намалява годишните разходи чрез отмяната на няколко пенсии и приема система от бонуси за насърчаване на селското стопанство.
==== Компромисният кандидат ====
== Външни препратки ==▼
Обстоятелствата около избора му го въвличат в трудности още от самото начало на управлението му. Той получава подкрепата на министрите на католическите дворове и на анти-йезуитската партия при мълчаливото съгласие, че ще продължи делото на Климент XIV, с чието бреве ''„Dominus ac redemptor“'' (1773) се обявява разпускането на [[Общество на Исус|Обществото на Исус]]. От друга страна, про-йезуитски настроените кардинали (ит. ''zelanti''), които го смятат за тайно благосклонен към ордена, очакват от него компенсации за предполагаемите несправедливости на предшественика му. В резултат на тези усложнения, Пий е въвлечен в поредица от половинчати мерки, които са незадоволителни и за двете страни. Въпреки това, вероятно до голяма степен е негова заслугата, че орденът успява да избегне разгром в [[Беларус]] и [[Силезия]]. Само в един момент той сериозно обмисля пълното възстановяване на Обществото на Исус, а именно през 1792 г., като защита срещу революционните идеи.
==== Галиканските и фебронианските протести ====
Освен, че е обект на недоволство поради политиката на протакане, Пий се сблъсква и с по-реални протести, свързани с ограничаването на папската власт. Йохан Николаус фон Хонтхайм ([[Немски език|немски]] ''Johann Nikolaus von Hontheim''), пишещ под псевдонима ''Febronius'', който е главният немски литературен пропонент на старите Галикански идеи, е принуден (не без скандал), да се оттегли, но неговите позиции са възприети от [[Австрия]]. Там социалните и църковните реформи, предприети от [[Йозеф II]] и неговия министър Кауниц (немски ''Kaunitz''), дотолкова застрашават върховенството на Рим, че с надеждата да ги възпре, Пий предприема изключителната мярка да посети [[Виена]] лично. Напуска Рим на 27 февруари 1782 г. и макар че е пищно посрещнат от императора, мисията му се оказва безуспешна. Няколко години по-късно обаче той успява да овладее немските архиепископи, които през 1786 г. на Събора в Емс демонстрират склонност към независимост.
==== Неаполитанското кралство ====
В [[Неапол]], проблеми, изискващи известни отстъпки по отношение на феодалното подчинение, са повдигнати от министъра Танучи (ит. ''Tannucci''). По-сериозни разногласия възникват с [[Леополд I]] и Счипионе де Ричи (ит. ''Scipione de' Ricci''), епископ на Пистоя и Прато, по реформата в [[Тоскана]], но Пий не намира за нужно осъди дръзките решения на Синода от Пистоя (1786) в продължение на почти осем години.
==== Френската революция ====
При избухването на [[Френска революция|Френската революция]] Пий е принуден да стане свидетел на унищожаването на старата Галиканска църква, конфискацията на папските и църковните имоти във Франция и изгарянето на чучело с неговия образ от тълпата пред Пале Роял. Убийството на републиканския агент Юго Басвий ([[Френски език|фр.]] ''Hugo Basseville'') на улицата в Рим (януари 1793) става нов повод за атаки – папският двор е обвинен в съучастие от френския [[Конвент]] и Пий се присъединява към лигата срещу Франция.
==== Детрониране и смърт ====
▲През 1796 г.
== Наследство ==
▲Името на Пий VI се свързва с множество и често непопулярни опити да се възроди великолепието на папа
== Източници ==
* Тази статия се основава на български превод на едноименната статия от единадeсетото издание на Енциклопедия Британика, което днес е [[обществено достояние]].
** Rockwell, William Walker. Pius VI. // The Encyclopædia Britannica Eleventh Edition. Vol. 21. New York, Cambridge University Press, 1911. pp. 685-686
▲== Външни препратки ==
* Ott, Michael. Pope Pius VI. // The Catholic Encyclopedia. Vol. 12. New York, Robert Appleton Company, 1911. <[http://oce.catholic.com/index.php?title=Pope_Pius_VI http://oce.catholic.com/index.php?title=Pope_Pius_VI]>
{{commons|
{{пост начало}}
| |||