Черни клобуки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Черните клобуки''', '''черните клобуци''' или '''черните шапки''' ({{lang-ru|Чёрные клобуки}}, {{lang-uk|Чорні клобуки}}, [[Тюркски езици|тюркски]]: ''каракалпаки'', черни шапки) са група тюркоезични номадски или полуномадски племена, предимно [[узи]], които населяват земите на юг от руските княжества през [[12 век|XII]] и началото на [[13 век|XIII век]]. Като васали на киевските князе черните клобуки участват в руските междуособици от този период и образуват съществена част от кавалерията на киевската армия.
За пръв път терминът „черни клобуки“ се появява в [[Ипатиевска летопис|Ипатиевската летопис]] в [[1146]] година, а за последен - в 1193 година. Някои автори смятат, че в състава на черните клобуци са влизали и [[кумани]].<ref>[http://vlalut.narod.ru/5.html Луценко, Владимир. Тюркский фактор в истории и этногенезе украинцев и их предков]</ref>, а други предполагат, че в съюза на черните клобуки наред с торки (узи) влизат и племената на ковуите и каепичите, както и части от [[печенези|печенезите]], берендеите и други по-малки огузоезични групи.<ref>[http://www.ihist.bas.bg/CV/Valery_Stojanow/VS_DScDisert_These.htm Стоянов, Валери. Куманология. Опит за историографско-рециптивистичен анализ на проучванията върху един изчезнал народ. Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен „Доктор на историческите науки“, София 2003.]</ref>
След настаняването си по руската граница черните шапки се превръщат в полуоседнало население<ref>[http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm Златарски, Васил. История на българската държава през срѣднитѣ вѣкове, Томъ II. България под византийско владичество (1018—1187), София 1934, с. 184]</ref> и са [[християнство|християнизирани]].<ref>Мутафчиев, Петър. Мнимото преселение на селджушки турци в Добруджа през XIII век, в: Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, т. II, София 1973, с. 708</ref>
| |||