Виево: Разлика между версии

{{източник|През 1669 г. част от населението е принудено да приеме исляма. Двете църкви, „Св. Неделя“ и „Св. Илия“, както и параклисът „Св. Георги“ са разрушени и опожарени, а попът е убит.}}Според краеведчески изследвания с. Виево и скъседното с. Славеино са възникнали от едно общо село Илинденя. Неслучайно в османски документ от 1839 г. Виево е с турско име Каршилъ саагър (Малко Каршилъ), а Карлуково (дн. Славеино) - Каршилъ кебир (Голямо Каршилъ) - П. Карапетков, Славеино, 1991, с. 27. В друг османски документ, датиран от 1676 г., в който са изброени среднородопски села, доставили ечемик за османската войска, е отбелязано едно с. Каршилъ със 126 кила (1 кило = близо 25 кг.)- с. 28). Запазени са сведения за роднински връзки на населението от двете села, разделило се след помюсюлманчването - П. Карапетков, Още за Славеино и селата около него. 1998, с. 28-29).

В периода 1 декември 1912 - началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български паравоенни части и [[Българска православна църква|БПЦ]] с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на всякакви видове терор, като в това влиза и разрушаване на 130 къщи.<ref>Bulgarian Helsinki Committee. ''[http://www.bghelsinki.org/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“]'', Sofia, November 2003, p. 25.</ref> През 1912 г. селото е превзето от българска войска, като в къщата на Раиф Делиеминев са открити сандъци с оръжие опожарено от български войски, но преди това е спасено чрез застъпничество на карлуковци, които го спасяват, а после е изгорено от други части.