Уикипедия

Европейска общност: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Европейската общност''' е първият от трите стълба на Европейския съюз, създадени с [[Маастрихтски договор|Маастрихтския договор]] (1992). Тя е основана на принципа на наднационалността и произхожда от Европейската икономическа общност, предшественика на [[Европейския съюз]].
== История ==
<!--Европейската общност е създадена на [[25 март]] [[1957]] с [[Римски договор|Римския договор]], наричана '''Европейска икономическа общност''' до [[1992]]. Тя е най-важната и широка по сфера на компетенции от трите [[Европейски общности]].-->▼
 
▲<!--Европейската общност е създадена с подписването на [[25 март]] [[1957]] сна т.нар. [[Римски договор|Римския договор]]. До влизането в сила на Договора от Маастрихт на 1 ноември 1993 г., наричанатя е нарична '''"Европейска икономическа общност''' до [[1992]]". Тя е най-важната и широка по сфера на компетенции от трите [[Европейски общности]].-->
[[Маастрихтски договор|Маастрихският договор]] е подписан на 7 февруари 1992 и влиза в сила на 1 ноември 1993 г. Договорът преустановява [[Европейските общности]], като ги трансформира в един от трите стълба.
 
'''Европейската икономическа общност''' ('''[[ЕИО]]''') е създадена с подписването на [[Римския договор]] на [[25 март]] [[1957]] г. от [[Белгия]], [[Федерална Република Германия]], [[Франция]], [[Италия]], [[Люксембург]] и [[Нидерландия]], влязъл в сила през януари 1958 г. ▼
 
▲'''Европейската икономическа общност''' ('''[[ЕИО]]''') е създадена с подписването на [[Римския договор]] на [[25 март]] [[1957]] г. от [[Белгия]], [[Федерална Република Германия]], [[Франция]], [[Италия]], [[Люксембург]] и [[Нидерландия]].
 
Римският договор предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.
Ред 11:
Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на един [[общ пазар]]. Клаузите за сближаване на стопанската политика и валутна политика на държавите-членки, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.
 
Договорите за създаване на Европейската Икономическа Общност ([[ЕИО]]) и Европейската Атомнаобщност иза Енергийна Общностатомна енергия([[Евратом]]) поставят началото на процеса на многостранна /многонационална/ интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.
 
Европейската икономическа общност създава напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националнатанационалните държавадържави и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.
 
Всички международни и европейски организации, съществуващи дотогава, са базирани на чисто междудържавни форми на сътрудничество. От друга страна, по време на Конгреса в Хага през 1948 г., европейските "федералисти" поставят много по-големи изисквания по отношение на Европейския съвет. Защитниците на идеята за европейска федерална държава търсят една много по-широка форма на обединение.
 
Сблъсквайки се с нежеланието на политиците, защитаващи идеята за националната държава, поддържницитеподдръжниците на европейската идея се опитват да постигнат определена степен на интеграция поне в отделни области. Така те разчитат след успеха на конкретните форми на многостранна интеграция да се стигне до едно постепенно разширяване на сферите на сътрудничество.
 
Френската позиция, вдъхновена от [[Жан Моне]], създава конкретна възможност за реализирането на подобна стратегия. Чрез сътрудничество в индустрията с въглища, желязо и стомана, Франция може да наблюдава развитието на германската тежка индустрия и да разсее страховете от една нова война. Сътрудничество и съвместното развитие на този ключов индустриален сектор ще премахне враждебността в германско-френските отношения.
 
Успехът на [[Европейска общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]] (ЕОВС), създадена с Парижкия договор от 18 април 1951 г., влязъл в сила през юли 1952 г., поставя основата за развитие на многостранната интеграция. Съставената през 1955 г. комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър Пол-Анри Спаак е упълномощена да изготви доклад за по-нататъшни стъпки в посока на интеграция в икономическата сфера. Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля, защото не вижда шансове за реализиране на своите виждания за свободна търговска зона.
 
"Комисията Спаак" постига съгласие и договорите за създаването на една ЕвропейскаЕвропейската икономическа Общностобщност (ЕИО) и ЕвропейскаЕвропейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) се подписват на 25 март 1957 в Рим от шестте страни-членки на ЕОВС, и влизат в сила на [[1 януари]] [[1958]].
 
ЕвропейскатаЕвропейските общностобщности ставастават основата на [[Европейския съюз]], учреден по силата на [[Маастрихтския договор]], считано от 1 ноември 1993 г.
 
С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1.12.2009 г. [[Европейският съюз|Европейски съюз]] стана правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция. С него т.нар. храмоватахрамова структура беше изоставена.
 
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Европейска_общност“.